Как означава „Ох“ от устата на една жена. Невинно възклицание? Паразитна фраза? Претенция? Еманципация? Или болка. Много болка. Ужасяващо много болка. Неразбираема за един мъж болка. Страшна като това да вземеш една жена, да я „нарежеш“ на парченца, след това да я подредиш като пъзел, който, нареждайки, наричаш спасение.
„Частици жена“ е спектакъл точно за тази болка – истинска, непоискана, нужна, даваща живот, пускаща светлината, сгряваща сетивата. Началото... Раждането. Фаталният обрат. Продължаването на живеенето.
В „Частици жена“ режисьорът Крис Шарков е събрал няколко поколения актриси от трупата на Народния театър. Радина Кърджилова е в ролята на Мая, която се опитва да роди в домашни условия, Ана Пападопулу е нейната сестра Моника, Жаклин Даскалова е тяхна братовчедка и преуспяващ адвокат, а Албена Ставрева е акушерка без опит, но с отлична диплома. Мария Каварджикова е майката. Това е поредна роля на актрисата в премиерно заглавие от афиша на най-големия ни театър. Поредна и различна.
Мария Каварджикова сякаш играе с похватите на киното, в което толкова рядко я виждаме напоследък. В „Частици жена“ тя разголва всяка част от нюансите на своя талант. Изглежда неуморима, особено динамична и вливаща живот във всяка една минута от своето присъствие на сцената. Нейната роля на майка е не просто символна – на човека-стожер в семейството, но и своеобразен гръбнак на цялото представление. През нейните емоционални състояния минава животът – като агресивен химически препарат, който променя състоянието на някои материи, а други остават безразлични...
Каварджикова уж играе така, както сме свикнали да я виждаме в театъра – с онази лекота, с онази леко иронична позиция, леко навикваща, леко доминираща... Отвъд очакванията, тя е повече от неочаквана – заради усещането за спектакъл-прегръдка, за разговор по теми, които касаят всяко второ момиче, за откровението, за диалога между дете и родител, за спасението, което накрая наистина намираш. Като сила. Като любов. Като деменция. Като кръст.
Усещането за кино се подсилва и от идейното разчертаване на сцената. То вкарва част от публиката направо във „филма“, чрез екрани и прожекция. За някои от наблюдаващите част от действието се развива под формата на звуци – само с гласовете на актьорите. Но това е пренебрежимо, защото „Частици жена“ е преди всичко звук, който отеква – като родилен вик. Като доказателство за (без)смислеността на живота без (частици) жена.
В мъжкия състав на „Частици жена“ са Стефан Вълдобрев, който играе с въодушевлението и насладата на начинаещ артист, който във всеки един миг се радва от контакта си с публиката – без това да пречи на изграждането на образа – съпруг на Мая. На сцената е и актьорът без слаби роли Цветан Алексиев, както и Мартин Димитров, на когото режисьорът Галин Стоев повери главна роля в своя игрален дебют „Безкрайната градина“ (2017). Сценографията и костюмите са на Никола Тороманов, музиката е на Емилиян Гацов-Елби.
