Понапълняла и поостаряла е Нора на Ибсен, по думите на нейната прислужница, която не я е виждала от 15 години. А дали е така?...
На сцената излиза Снежина Петрова – отново в най-добрата си форма. Силна, иконична и убедителна – както в играта, така и в образа. В едно привидно припокриване между актрисата и ролята. В адската битка на една силна жена, обречена да се доказва в свят, изпълнен със слабост, самота, травми и безразличие...
Така е било преди 145 години. Така е било 15 години по-късно. Така е и днес. Някъде... „Куклен дом, втора част“ в Народния театър е творение на родения през 1979 г. американски драматург Лукас Нейт. Самият той признава, че влиза в света на театъра заради съседството на дома му с „Дисниленд“. Отказва да пише за киното, защото, както казва, там няма как да се постигне триизмерността (на време, място и действие), която съществува само в едно „живо“ пространство, каквото е сцената.
Нейт започва да издава пиеси през 2012-а. „Продължението“ на Ибсен е от 2017-а, под номер 7 в неговата драматургична биография, и бележи дебюта му на „Бродуей“. Получава номинация за наградата „Тони“ – за най-добра пиеса, и печели „Тони“ – за най-добра актриса (Лори Меткалф). Междувременно, авторът вече е получил „Оби“ за изключителни постижения в областта на драматургията...
Нищожните седем години след дебюта отвъд Океана, „Куклен дом, втора част“, вече е в България, режисьорът е Ясен Пеянков. За него може да се каже, че е повече американец, отколкото българин, защото от 1997 година е част от Steppenwolf, театър в Чикаго, сред чиито основатели е Джон Малкович. След над 20 роли и седем постановки като режисьор, Пеянков се завърна у нас за втори път, за да работи. Преди това, през 2011 г. поставя „Август в Оклахома“, отново в Народния театър.
Впечатляващ е невероятният респект на Пеянков към Ибсен, и тази линия остава видима от първата до последната минута на представлението...
По-малко вещи. Човек забравя. Без часовник с кукувичка. Без шкаф с дрънкулки. Без портрети по стените. Без пиано... Без излишни сценографски изцепки. С повече актьорско майсторство. С брутално силно актьорско можене и виртуозно режисьорско присъствие. Историята е разказана честно, образно, правдиво и интересно. Дори скърцащите столове в залата проговарят на този език...
„Куклен дом, втора част“ е за силните жени, които имат смелостта да се завърнат – за да напуснат отново. За да покажат, че завръщането е невъзможно. Че колкото и пъти да се връщаш, накрая винаги си тръгваш. Че няма случайни неща. Че все още има и обич, и смърт. Че разговорът за брака и за женската солидарност е възможен и в най-невъзможния контекст. И макар на моменти този „театър“ да създава усещането за публицистично предаване, това далеч не е отблъскващо, а води зрителя към съпричастност и... забавление.
Изненада е присъствието на Бойка Велкова, притихнала и укротена. Като „жертва“ на мъжкото високомерие, преминало „женски“ филтър. Сякаш е подвластна на тази „защитена среда за много личен разговор“ между играещите и без изпадане в „психодраматична ситуация, каквато е самата пиеса“, за което говори Снежина Петрова.
Работя с моите артисти като с мои сътрудници, както и с целия екип, казва Ясен Пеянков. И това сътрудничество се вижда и при Цветан Алексиев, в ролята на изоставения съпруг Торвалд, и при Радина Боршош, дъщерята на Нора. Факт е, че тук няма поддържащи роли, а само части от една цялостна гръбначна система, благодарение на която гледаме качествен театър.
„Куклен дом, втора част“ е спектакъл за приобщаването – между артистите, между тях и публиката, между нея и Ибсен, между него и последователите му, какъвто очевидно е Лукас Нейт. Приобщаване между всички изброени дотук и оставането им във времето с основателна претенция за вечност...
Последвайте ни за още актуални новини в Google News Showcase
Последвайте btvnovinite.bg във VIBER
Последвайте btvnovinite.bg в INSTAGRAM
Последвайте btvnovinite.bg във FACEBOOK