Когато за първи път прекосих националния парк Серенгети, си помислих: „Най-после една истинска зоологическа градина.“ Дотогава бях виждал само затвори за животни, където тъжни зверчета с нездрав вид се тъпчеха в килии насред задушливата смрад на големите градове. Винаги са ме дразнели и посетителите на тези паркове, които си мислят, че са близо до природата. А колко по-различни са необозримите равнини на Серенгети, където дивите обитатели живеят на свобода и ако посетителите им пречат, просто ги отминават…
Пристигнах в парка с малък самолет. Кацнахме на неравна, затревена писта в близост до стадо жирафи. Африка си е Африка! Тук всичко е различно, дори времето тече по различен начин, други са светлините, сенките, ароматите, слънцето грее по друг начин. Когато човек се изправи насред саваната и се остави да го повее вятърът, в душата му се заражда нещо невидимо и неописуемо, един копнеж, едно непреодолимо желание. Който веднъж зърне Африка, никога не я забравя и все го тегли назад към горите, саваните и пустините на Черния континент.
Серенгети е савана в Северна Танзания. На езика масаи думата „серенгети“ означава „безкрайна земя“. На запад областта граничи с езерото Виктория, а на север стига до кенийската граница, откъдето започва резерватът за диви животни Масаи Мара. Общата площ на равнината е ок. 30 хил. кв. км, половината от които (14 800 кв. км) са защитена територия. Тук живеят представителите на прочутата голяма петорка – лъв, слон, африкански бивол, носорог и леопард. Аз лично не разбирам защо точно тези пет животни са получили това наименование, след като в парка живеят още 70 вида едри бозайници, например жирафи, газели, хипопотами и крокодили.
Още за Серенгети и неговите обитатели в сп. The Explorer – theexplorer.bg
