„Няма проблем“: Повторението е майка на... любовта

Коя е книгата? „Устата ми хубава, очите ми зелени“? Селинджър? Ницше? Коелю? Георги Господинов? Няма значение. Няма проблем! Защото любовта е по-силна от всичко. Или поне така ни се иска да бъде...

Положението е почти както в оригинала: „Тя няма зелени очи – нейните очи са сини като мидена черупка, дявол да ги вземе, но стиховете все пак ми напомняха за нея…“. Отново – няма проблем. Любовта преглъща неточностите, литературата е сменяема, референциите са разменни, а чувството – упорито.

Когато не можем да дишаме. Когато не се харесваме. Когато изгаряме от студ. Когато искаме да се изгубим в другия, а всъщност се изгубваме в себе си. Всичко това се случва в пиеса с подвеждащото заглавие „Няма проблем“. Подвеждащо, защото проблеми има. Просто те се решават със звънец.

Авторът Дейвид Айвс е сътворил комична вариация върху първа среща между мъж и жена в кафене. Всеки път, когато разговорът тръгне зле – някой каже нещо неподходящо, неразбрано или отблъскващо – звънец „презарежда“ сцената и диалогът започва отново от същото място, но с различна реплика. Всеки звън е шанс за нов вариант на същия разговор, корекция на грешка, подобряване на комуникацията, сближаване чрез проба–грешка...

Диана Добрева се завръща с мащабен спектакъл в Народния театър

През април режисьорката ще представи на публиката „Малката Англия“ – разтърсваща история за любовта, вярата, траура, парите и властта

Звънецът функционира почти като лампата при кучето на Павлов – сигнал за ново поведение, нов опит, нова реакция. Любовта е като условен рефлекс – в онова особено време, в което споделяме за другия, без той да присъства до нас, а то, времето, започва да се наслагва, да звучи, да тежи...

Звукът и звученето на едни взаимоотношения идва именно от тези повторения. От грешките. От стендъп моментите. Има два последователни стендъп епизода, с логична и умела „игра с публиката“. Всъщност, играта с публиката не спира през всичките 60-70 минути на представлението – като форма на взаимна ангажираност, споделено внимание и интерес. Това не е четвърта стена, не е театър, това е масичка в кафене.

Двамата герои дори пеят. И дори не е дразнещо – рядко постижение за подобен тип спектакли. В „Няма проблем“ екзистенциалното и романтичното се държат под контрол. Защото екзистенциално-романтично върви само в Париж. В София върви, ако е смешно, честно и премерено.

Това не е първата постановка с „връщане“. Но тук връщането не е формален трик, а драматургичен мотор. И въпросът неизбежно изниква – какво става с любовта? Тя трае само три години, Бегбеде_ба! А после? После звънецът вече не звъни. После „нещо подобно на гадже“ започва да звучи все по-близо до „мама“. После грешките не се рестартират, а се натрупват. Именно тук става „неочаквано“ тъжен.

Ивица Булян: Искам да „инфектирам“ Народния театър с нещо по-независимо и експериментално

Хърватският режисьор поставя „Глембаеви“ с най-голямата ни трупа

В Сатирата могат да разсмиват, докато си бършеш сълзите от добре разказана, необичайна любовна история. Колко сложни са уж простите неща. Колко много и почти безкраен е невидимият път, който трябва да изминем, дори когато просто искаме да кажем, че искаме нещо.

Режисьорът Делян Илиев поставя за първи път в София. Освен Той прави нещо добро, което изцяло пасва на пространството, наречено Happy Сатира. Място, на което, докато отпиваш питие, „отпиваш“ и добре поднесен масов театър. С органична връзка с публиката, с изумително адекватен за целта диалог и премерено, напълно приемливо адаптиран текст.

Актьорите Ралица Попова (Бети) и Антъни Пенев (Бил), за когото това е първа голяма роля в Сатирата – изграждат дуел без победител. Химията им работи, темпото е живо, а уязвимостта – убедителна. Пенев влиза с риск, а Попова го посреща с точност и контрол. Футбол? Не, любов.... След много повторения.

„Няма проблем“ не е спектакъл, който ще промени театъра, но напомня защо театърът е жив, защо е добре да опитваме отново и отново, да кажем същото по друг начин, да сбъркаме безопасно, да се посмеем на собствената си несигурност... И ако накрая пак не стане – няма проблем.