„Хората първо се плашат от войната, щото не знаят кое и как. После, като им уври акълът, почват да се плашат от мира...“ (Брехт).

Добрият театър се прави от хора за хора. Схемата е съвсем проста. Трябва да носиш в себе си нечовешка човечност, за да я разкажеш истински с вярата, че ти си „правилният“ автор. Да я пресъздадеш с надеждата, че ти си „правилният“ режисьор. Да я изиграеш с любовта като сила, която идва от „правилния“ актьор.

Ако Брехт познаваше Албена Павлова, със сигурност, би казал, че пише ролята на Майка Кураж за нея. Това сякаш може да бъде уловено от малцина, сред които неизменно е Стоян Радев. Режисьорът, който не просто издига в пиетет мястото на актьора, но има куража да плува – и в океана, и в градската локва. И това неизменно води до дискусия – но не политическа, а културна, което би трябвало да е най-големият комплимент за артиста.

Разгледай онлайн нашите промоционални брошури

Цените са валидни за периода на акцията или до изчерпване на наличностите. Всички цени са в лева с включен ДДС.

Блестяща сатира, подобаваща на Сатиричен театър

Да „върнеш“ Брехт в театъра, да го „наложиш“ и да се опиташ да предизвикаш публиката – не само към „гастритен“ смях. Да предизвикаш себе си – като играещо същество, да наложиш (макар и очевиден, но изчезващ) стандарт. Това е успех.

„Майка Кураж и нейните деца“ в Сатирата е театрално събитие, което ще остане като белег върху тялото на нищо неподозиращия зрител. Заради парадокса, с който отеква чутовната тишина на думите. Те са произнасяни под изненадващата мощ на сенките, на малките хора, на привидното бърборене и още по-привидната динамика на действието, което само по себе си е нищо-не-случване. Военни години...

Снимка: Сатиричен театър: Петър Петров

Брехт пише пиесата, докато е в изгнание. „Това е, може би, най-жестокият текст по линия на присъдата, която се дава на малкия човек“, казва Стоян Радев за този спектакъл без граници. Те липсват между гротескно и реално/сакрално, между биографично и автобиографично, между вчера и днес, между аналитично и анекдотично, между трагикомично и реалистично, и така нататък.

Ана Фирлинг (Албена Павлова) е олицетворението на този сътворен по време на война хаос, в който безвремието става перфектна среда за размножаване на това, което днес наричаме фалшиви новини. Ремарки на времето, от чиято автентичност никой не се интересува, когато всяка минута от живота е посветена на оцеляването.

Снимка: Сатиричен театър: Петър Петров

Албена Павлова (за пореден път) е гуруто, според сюжета, и (не)видимият водач на сцената в поредното превъплъщение, което изумява с майсторлъка ѝ да бъде винаги различна. От екстравагантната, деликатна и премерено еротична героиня в „Стари времена“ (реж. Николай Младенов), през способността да се превърнеш в образ от комиксите – в „Женитба“ (реж. Лилия Абаджиева) до психотерапевтката от „Шоколад“ (реж. Антон Угринов) – намигващ и изригващ, чист и многоцветен, емоционален и стегнат персонаж.

Това е частичка от палитрата, с която тя умее да рисува върху себе си, а в „Майка Кураж“, като че ли има от всичко по много. Без натрапчивото усещане за „изплезен“ талант, който доминира над колегите си. Както казва и самата актриса, ансамбълът е най-голямото постижение в театъра: „Гледала съм много актьори, които блестят в определени роли, но го няма общия, солидарния дух да правим нещо заедно. Не това е смисълът на нашето изкуство и то затова е екипно. Затова мисля, че всеки един от моите колеги играе Майка Кураж. Много е красиво, когато се постигне“.

Снимка: Сатиричен театър: Петър Петров

Безспорно, всеки от качващите са на сцената актьори допринася за общото „слизане“ и приземяване на текста към наблюдаващата публика. Заради уловената жила на този драматичен шедьовър и драматургично-режисьорския му разрез – съвършен в простотата си. И заради приятно-страшния плам, с който рисува войната на сцената, във време на реално случващи се войни. Защото, както казва Майка Кураж, докато гърмят оръдията, хората не се занимават с дребнотемие. А последиците от дребнотемието са голямата тема в този свят на малки хора, които хвърлят големи сенки.

„Затова аз казвам: Ето, вижте, кой хвърля сенките. Защото, ако видиш сянката, тя понякога изглежда величествено и героично, а всъщност един малък човек извършва някаква малка ежедневна подлост. И ако ти не виждаш него, а само сянката, ти се струва, че той прави нещо значимо и оправдано“, обобщава Стоян Радев.

Преводът на „Майка Кураж и нейните деца“ е на Димитър Стоевски. Сценографията е на Никола Тороманов, костюмите – на Свила Величкова, музиката – на Милен Кукошаров, пластика – Теодора Попова. В ролите са още Анна Станчева, Асен Мутафчиев, Борислав Захариев, Димитър Баненкин, Иван Панев, Мартин Желанков, Никол Георгиева, Пламен Великов, Симеон Гълъбов, Сотир Мелев, Стефания Кочева.