В bTV Светът тази седмица на фокус е Венецуела. В сряда ще бъде връчена Нобеловата награда за мир на опозицията в лицето на Мария Корина Мачадо. Но големият въпрос е - ще се стигне ли до война в региона.
Напрежението ескалира след като Съединените щати разположиха най-големия си военен контингент на Карибите, а президентът Доналд Тръмп нареди венецуелското въздушно пространство да бъде затворено.
Вашингтон използва аргумента „борба срещу наркотрафика“ и през последните месеци нанася въздушни удари срещу моторни лодки, за които Пентагонът твърди, че превозват наркотици.
Методите на операцията провокираха реакции в Конгреса и въпроси доколко действията са легални, защото са извършени в международни води.
Белият дом обяви награда от 50 милиона долара за ареста на президента Николас Мадуро, обвинен за ръководител на наркомрежа.
Една от спекулациите е, че Вашингтон може да цели смяната на властта в Каракас.
Друго предположение - американският интерес към нефта. Венецуела разполага с най-големите залежи на суров петрол в света, равни на приблизително 303 милиарда барела.
Преди години делът на страната в световния добив е бил 10%. Днес има незначителен дял под 1%.
Венецуела е и с най-големите природни залежи на злато на континента – около 7 хил. тона.
Неправителствени организации определят латиноамериканската държава като една от най-корумпираните в света, където основните човешки свободи са ограничени, а стандартът на живот е нисък.
Какви са надеждите за промяна, играта за ресурси и неизбежна ли е война?
Луис Карлос Диас е един от най-известните венецуелски журналисти. Водещ е в най-голямата частна радиостанция. До 2019 г., когато е задържан от тайните служби заради критичните му публикации за корупцията във Венецуела.
„Бях по-скоро отвлечен. Във Венецуела диктатурата има тайни центрове за мъчения във всички градове. Държаха ме в един от тях дълго време, измъчваха ме. Много хора протестираха за освобождаването ми. Полицията нахлу в къщата ми и ограбиха всичките ни пари, компютри, средства. След това бях в най-големия затвор във Венецуела – Eликоиде. Това е най-големият център за мъчения в Латинска Америка. Прекарах там един ден. За щастие, аз съм и испански гражданин. Европейският парламент и Организацията на обединените нации се бориха за мен и бях освободен“, разказва Луис Карлос Диас.
Следващите три години държавата води съдебен процес срещу Луис Карлос, по обвинения, че той е участвал в саботаж на електропреносната мрежа. Прекъсванията оставиха цяла Венецуела на тъмно с дни.
„Обвиниха ме, че съм хакнал системата – нещо напълно абсурдно, направо комично, защото нашата електрическа система е от 70-те години, тя няма компютри. Никога не представиха доказателства срещу мен, никога не доказаха, че съм виновен. Но ме изтриха от медиите, никога не ми позволиха да пътувам извън страната през тези три години. И дори ме заплашваха, че ако разкажа на хората, че съм бил отвлечен и измъчван, ще ме ме вкарат отново в затвора, или ще вкарат жена ми или адвокатите ми“, разказва Луис Карлос Диас.
През 70-те и 80-те години на миналия век Венецуела е най-богатата държава в Латинска Америка. Днес тя е в тежка икономическа криза. Повече от половината население живее в крайна бедност. Над 20 години Венецуела е под управлението на т.нар. Чависти – последователи на комунистическия лидер Уго Чавес.
Днес на власт е неговият наследник – Николас Мадуро. Осем милиона венецуелци емигрират заради ниския стандарт на живот и репресиите.
„Във Венецуела един учител печели 4 долара на месец. Това е заплатата. 4 долара. Не на ден, не на час, на месец! Ето защо държавните училища имат дейност само един или два дни в седмицата. Защото учителите трябва да се хранят, така че работят и на други места. Това е мизерията на една страна“, разказва Луис Карлос.
В началото на септември ситуацията в Карибския регион ескалира – Съединените щати започнаха да потапят лодки с предполагаеми доставки на наркотици – операция "Южно копие". Вашингтон се аргументира, че под негов прицел е наркотрафикът в региона.
Според неправителствената организация "Венесуела Транспаренсия" една четвърт от световното производство на кокаин минава през Венецуела към Съединените щати и Европа. Специалисти обаче уточняват, че страната играе малка роля в черния бизнес и не произвежда кокаин, за разлика от съседа ѝ Колумбия.
Спекулациите за американска военна операция се засилиха, след като Държавният департамент обяви т.нар. "Картел де лос Солес" за терористична организация и посочи президента Мадуро за негов лидер. Според администрацията на Тръмп това обосновава потенциални военни действия на венецуелска територия.
„Картел де лос Солес" е име, което съществува от доста време, от началото на 90-те години , но никога не се отнасяло за реална организация. Това е етикет за практиката сред някои високопоставени членове на венецуелската армия да взимат пари от наркотрафикантите, за да си затварят очите и да улесняват преминаването на наркотици“, коментира Филип Гънсън, Междънародна кризисна група.
„Също така не е вярно, че това има нещо общо с тероризма... А Мадуро е твърде умен, за да позволи Венецуела да бъде използвана като платформа за терористични дейности срещу Съединените щати, защото много добре знае, че това би било самоубийствено поведение“, посочва още той.
Мадуро разчете различно американските заплахи и обяви мобилизация. Той обвини Вашингтон, че планира да го свали от власт, за да завземе природните ресурси.
Суровината, която носи повече от половината от държавните приходи, е петролът. Венецуела е водещ производител през миналия век, но управлението на Чавистите нанася тежък удар на петролния бизнес. Активите на държавната нефтена компания са национализирани, а след стачка в сектора всички високообразовани специалисти са уволнени.
„Сега произвеждат около 800 000 барела на месец, под един милион барела. Преди Чавистите да дойдат на власт, производството е било около 5 милиона барела. Сегашното количество обаче е достатъчно, за да поддържа режима. И не е достатъчно, за да изхрани хората. Така че ситуацията е мизерна. Ако настъпи промяна на режима във Венецуела, който стопи леда с Америка, ще бъдат направени огромни инвестиции в нефтения сектор“, коментира Томас О'донъл, енергиен и геополитически анализатор.
Според експерти интерес за Вашингтон представлява т.нар. тежък петрол във Венецуела, който може да бъде използван за производство на дизел, асфалт, горива за фабрики и друга техника. Енергийният експерт Томас О'Донъл допуска, че Съединените щати може да се интересуват от венецуелските петролни залежи, но не непременно заради пряка нужда от тях, а като част от глобална стратегия за намаляване на зависимостта от руския петрол.
„Затова изглежда логично, ако Венецуела бъде включена в тази схема, американците да кажат: "Аха, повече нефт, който ни позволява да извадим руските барели от пазара, без да се повишава цената и да се предизвика инфлация", посочва Томас О'донъл.
Опозицията подкрепя натиска за сваляне на режима на Мадуро. Малко вероятно е обаче военна намеса да спомогне за демократизирането на Венецуела, коментира от Каракас Филип Гънсън от Международната кризисна група.
„Ако предизвикате крах на правителството, няма никаква гаранция, че Мадуро да бъде заменен от Едмундо Гонзалес, който спечели изборите миналата година, или от лидера на опозицията Мария Корина Мачадо. Защото армията ще продължи да е на власт... Така че може да се случи така, че премахвате Мадуро и разбирате, че идва някой дори по-лош от него“, посочва той.
Днес Луис Карлос пътува свободно по света, за да защитава човешките права във Венецуела. Свидетел е по разследване на Международния наказателен съд срещу страната. Надява се, че американските заплахи срещу президента Мадуро ще доведат до неговото сваляне и начало на демократична промяна.
Kакви действия са необходими, за да се постигне този преход?
„Американците разбират, че Венецуела е огромна заплаха за сигурността и стабилността на целия регион. Защото Венецуела е като сателит за Русия, Китай и Иран. Във Венецуела не искаме военна намеса. Искаме промяна. Опозицията има достатъчна легитимност и достатъчна координация, за да поеме властта и да възстанови страната. Така че в този сценарий не виждаме този хаотичен развой на събитията, какъвто беше в Ирак или Либия. Защото имаме демократична традиция. За нас това е падането на Берлинската стена във Венецуела“, посочва Лиус Карлос.
Военните маневри на американската армия в островните държави до Венецуела изпращат послание кои ще определя бъдещето на Карибския регион.
Последвайте ни за още актуални новини в Google News Showcase
Последвайте btvnovinite.bg във VIBER
Последвайте btvnovinite.bg в INSTAGRAM
Последвайте btvnovinite.bg във FACEBOOK
Последвайте btvnovinite.bg в TIKTOK







