Творбите му са отличени с национални награди и многократно са поставяни, включително и на най-странното по думите му място – на сцена в Алпите, на 2000 метра надморска височина...

Снимка: Даниел Димитров

Рене Фройнд, в разговор с Даниел Димитров – отказа ли се от младежката мечта да променя света, за езотериката и националсоциализма, за „дефекта“ да вижда забавната страна във всичко около себе си и има ли смешна любов, за дисциплината, за двете кучета и 28-те бутилки вино...

Желанието да променим другия е най-големият враг на любовта, казва Калин Сърменов по повод премиерата на „Креват за двама“ в София. Любовта и романтиката интересуват ли Ви като автор?

- Да. Моят основен интерес като автор е да пиша за хората, за истинските човеци, за взаимоотношенията между тях, и особено между мъжа и жената. И,  както се вижда в тази пиеса, всичко това може да бъде много сложно, но и много смешно.

Затова има правота в думите на Калин Сърменов. Опитът да промениш другия, понякога е като форма на насилие. Но, ако имаме добри отношения помежду си, ние се променяме автоматично. Тогава не е нужно да се опитваме да се променяме един другиму. Защото промяната идва с любовта.
 
Роден сте в Деня на влюбените. Романтичен тип ли сте? 

- (Смее се – бел. а.) Трябва да попитате жена ми. Тя винаги е казвала, че съм романтик, и то голям романтик. (Съпругата му, която седи наблизо, също започва да се смее – бел. а.) Не знаех, че и тук празнувате свети Валентин.

Казвате, че искате да станете писател, за да промените света. Промяната възможна ли е?  

- Мисля, че когато казах това, бях много млад.

Снимка: Даниел Димитров

Сега съм на друго мнение. Не мога да променя света с това, което пиша, но мога да промените начина на мислене на моята аудитория. Мога да я накарам да се смее, да се замисли или да се разплаче. Това е всичко, което може да се направи, и то не е никак малко.

Дисертацията Ви във Виенския университет е на тема „Влиянието на окултизма върху генезиса на националсоциалистическия мироглед“. Докторска степен защитавате с дисертация „За философската връзка между езотеричния и фашисткия мироглед“. Откъде идва интересът към тези теми?

- Интересът идва от моята любов към историята, и по-конкретно – историята на Австрия, която, разбира се, е свързана с националсоциализма. В един момент попаднах сред група от хора, интересуващи се от езотерика, и реших, че има връзка между двете неща. Освен това, проблемът с тези връзки остава, те не са се променили, но заради интернет стигат по друг начин до обществеността. Когато писах тези трудове, нямаше интернет, имаше само книги. Днес проблемът е още по-голям, защото тези хора – и националсоциалистите, и езотериците, говорят каквото си искат, без какъвто и да е контрол.

Тези теми появяват ли се в творчеството Ви?

- Не. Защото в продължение на две или три години трябваше да чета и да мисля за всички тези глупости (Смее се – бел. а.) Но в един момент човек трябва да се спре. Иначе може да полудее, ако се занимава по-дълго време. (Смее се – бел. а.)

„Това е нещо като дефект в мен – за виждам забавна страна на почти всичко“, казвате Ви. Понякога изчезва ли този „дефект“?

- Мисля, че никога не изчезва. Дори когато съм на погребение. Наистина... Забелязвам нещо и виждам комичната част от него, и не мога да се спра...

Снимка: Даниел Димитров

Може би е някаква болест, но не мога да го превъзмогна. Предполагам, че на собственото ми погребение няма да мога да се смея, но нищо не се знае...

На какво се изсмяхте за последно?

- Днес, по време на обяда в София, се смях много, защото мезетата бяха в изобилие, дори не ги довършихме. Масата беше като рог на изобилието, казах си, че българският начин на живот е вълнуващ...

Дисциплината продължава ли да бъде важно условие в живота Ви на писател?

- Да, и то много важна част от моя живот. Съпругата ми сутрин тръгва за работа, като всички нормални хора, а аз оставам у дома. Без дисциплина едва ли бих могъл да изкарвам пари като писател. Най-трудно е, когато си шеф на самия себе си.

Извън писането, позволявате ли си да бъдете недисциплиниран?

 Да. Когато ям и пия, и докато се забавлявам... (Смее се – бел. а.)

Случва ли се да потискате писателския нагон умишлено, защото искате читателят да прояви повече фантазия?

- Бих искал с моето въображение да провокирам най-вече себе си. Без да правя големи планове, искам да се изненадвам, докато пиша. Така че всеки ден започвам отначало и каквото стане. Така е много е по-забавно.

Все още ли имате две кучета и 28 бутилки вино?

- (Смее се с глас – бел. а.) Не, отдавна приключих с това. (Продължава да се смее – бел. а.) Това беше много отдавна.

Вярно ли е, че вече над 40 години, всяко лято прекарвате на едно и също място – в къща край езеро. Това ли е раят?

- Да. Там е като в рая. Къщата е на най-добрия ми приятел. Ходим там от 40 години... Това не е място, където работя. Това е място, където се забавлявам. (Смее се – бел. а.)

Има ли смешна любов?

- Мисля, че любовта е сериозно нещо. Винаги може да бъде и забавно, но като цяло това е нещо много сериозно...
 
Има ли дума, която Ви определя най-добре като човек?

- Аз се интересувам се от много неща, затова думата е любопитен.

Снимка: Даниел Димитров

Как бихте продължил изречението „Аз съм човек, който обича...“?

- Театъра. Купоните. Хората. И да пътува в други страни – като България.