На този спектакъл може да се погледне и като тежка драма. Покрай всичките смешни моменти, „Сама жена“ в Сатирата поставя и много сериозни проблеми – като домашното насилие, неравенството между половете, социалната дискриминация, обществените предразсъдъци и още „невидими“ войни, които всеки от нас води. Всичко това обаче изглежда доста „приятно“, затворено във формата на кабаре с водещ Албена Михова.
Тя пее, танцува и разговаря с публиката, за да разкаже за истинския свят на самотната жена. Нейният живот е толкова разбит и отчайващ, че не остава нищо друго освен да бъде превърнат в блестящ театър, който заслужава много аплодисменти, след като е успял да бръкне в душите на сеирджиите и ги е накарал да се замислят.
Един забележителен мъж – Дарио Фо (1926-2016), с помощта на своята реална съпруга Франка Раме (1929-2013) – актриса, драматург и политическа активистка, ни отвежда към три очарователно грешни дами. Чернокосата Джулия – истеричка или психоналитичка, не е много ясно, но на етап „Точно когато ме изостави, бях решила да го убия!“. Русата меланхолия Мария е затворена в кутия, с бреме девер и млад любовник. „Десертът“ е едно червенокосо недоразумение, разкъсано от въпроса „Кой е бащата?“.
В „Сама жена“ предсмъртните послания ще звучат като сеанс, полицаи ще чукат гумени кукли, старци ще вият като койоти, телефонът ще бъде отдушник на страстите, а една ръка ще стане действащо лице. Най-важното е обаче, че любовта ще се усеща през цялото време, за да е ясно, че тя не е само по филмите, но и в театъра.
Любопитното е, че в представлението Албена Михова предава посланията от текстовете на Дарио Фо, а кратките свързващи монолози, написани от Франка Раме, излизат от устата на Калоян Трифонов. Младият актьор партнира на своята колега и в два дуета – You are My Destiny и Only You.
Преводът на „Сама жена“ е на Хубан Стойнов. Постановката е на Николай Младенов, а сценографията – на Кирил Наумов.
Актьорският Ви талант не е изненада за никого, но аз се изненадвам всеки път, когато пеете. Преди време казахте: „Няма да съм певица, която се прави на актриса“, но май нищо не пречи да сте и певица, и актриса...
- Била съм певица и вече не искам да съм такава. Пеех по заведения, преди да стана актриса. Но за мен това не е достатъчно. Затова се захванах и с двете (Смее се – бел. а.)
Уникално звучи дори само изпяването само на двете думички Only You в припева на едноименната песен. Чия беше идеята да се изпее точно по този начин?
- Реших, че трябва да се изпее така – от името на образа. Режисьорът не се бъркаше в песните, оставяше ни да си ги направим спокойно и да ги изработим. В случая, образът запява, а не аз. Защото, ако съм аз, други песни пея. Стилистиката е съвсем друга. Няма нищо случайно на сцената...
Преди време ми споделихте, че обичате пиеси с много хора, за да може да си партнирате, а не, както казахте „да бича монолози и да ставам скучна на хората“...
- По време на репетициите се смееха и осветителите, даже забравиха да пускат по едно време. Това означава, че се е получило добре. От друга страна, аз искам да съм разнообразна сама за себе си и да не ми е скучно. Никога не повтарям еднакви интонации, заучени фрази. Винаги имам усещане към текста...
Това представление всеки път ще е различно. Всеки път ще извеждам различни неща. Сигурно постепенно и ще си узрее като цяло... Щампи нямам, за моя радост.
Тук все пак не сте и съвсем сама. На кого бе изборът на настоящия Ви сценичен партньор Калоян Трифонов?
- Да, имам много добър партньор. В спектакъла има и мъже, и жени. Не мога сама всичко да разиграя. Затова е хубаво, че има човек, който се включва – за да не е съвсем моно. (Смее се – бел. а.)
Аз мразя тежки драми затова не искам да се получава хипердраматично. Макар че в такива спектакли не може без драматичен момент. Но тези моменти не са за дълго. Хората аха да омекнат и изведнъж – пак скачат. Гледам да ги държа на тръни от смях, отколкото от тъга, което е много хубаво решение, а то идва и от самия автор.
- Да, той може да се изиграе като супердраматичен спектакъл. Точно затова ми трябва повече време, за да ги изведа тънко тези проблеми. Искам всичко да е на ръба. Има постепенно качване на емоцията. Самата Франка Раме пише доста за жени, и то от гледната точка на самите жени, което много ми харесва при нея. Докато Дарио Фо е силно ситуативен, дори в драмата си – много е трудно да си пише по този начин. Много харесвам Дарио Фо и се радвам, че се възражда в нашите театри. Беше позабравен по едно време.
Факт е, че освен актьорски, и вокално добре си пасвате с Калоян Трифонов?
- Да, Калоян има много хубав тембър. И е много добър партньор на сцената – независимо дали пее или играе. Активен е, отвръща, не е егоцентрик на сцената, защото аз мразя индивидуалисти. Много добре се справя момчето!
Спектакълът не се препоръчва за лица под 16 години. Защо? Какво не бива да вижда един подрастващ в този спектакъл?
- Защото има засегнати теми за жената, за нейното изживяване с мъжете, за секса. Това са сложни теми. Ясно е, че насилието съществува, но един подрастващ не трябва да научава това от театъра. Има си начини, които постепенно ще го срещнат с тази и с други теми. За съжаление, обаче, децата вече са в тези теми, благодарение на интернет.
В „Сама жена“ сте руса, брюнетка и червенокоса? В живота сте само руса. Случайно ли е това и все още ли се водите от максимата, че „русо гладно няма“?
- Както виждате, аз не съм от слабите. Значи не съм гладувала. Сега малко ще погладуваме покрай пандемията. Нормално е. Дано да спаднем, но гледам, че повечето хора са понапълнели. Явно, гладът не е бил толкова голям. Аз съм от тези руси жени, които не са толкова ограничени във възможностите си. (Смее се – бел. а.) Затова не бих се оставила да съм руса и гладна.
Това ли е Главната роля за вас – това, което играете в „Сама жена“?
- Да. Това е българката дори, не само жената в мащаб. Повечето българки са малтретирани, повечето са домакини, не излизат от вкъщи, имат тайни връзки, защото едното поражда другото... Когато един мъж те игнорира, а той си хойка, естествено, че ти, без да искаш, започваш да търсиш внимание.
А чисто актьорски това ли е Главната роля за вас?
- Мисля, че да. Аз тепърва ще се разгръщам в тази роля. Да, това е една от ролите, които могат да покажат моите качества. Винаги може повече, разбира се. Това не е силно драматичната роля. Това просто е моята роля. Даже като чета „Сама жена“ – това съм почти аз, въпреки че много случки вътре не са мои. Нямам този живот, разбира се, но съм се опитала да го почувствам.
(Замисля се – бел. а.) Знаете ли, една жена след премиерата ми каза: „Направо се видях на сцената!“. Явно, има хора, които са преживели всичко това, което е много тъжно...
- Татяна Лолова е моят кумир. Въобще, всички стари кримки, както им казваме, носят хумора, който и аз много добре владея. На мен ми допада всичко, което е минало дотук, но, за съжаление, вече не е модерно...
Имам още много колеги, с които е яко да се работи. Например, Мария Сапунджиева.
Липсва Ви стария хумор...
- Да, много ми липсва. Сега се опитвам да прокарам това, което е правено преди и то започва да става любимо на хората. Те дори го наричат интелигентен хумор. Аз самата пиша такива неща, които не съм публикувала, разбира се.
По-устойчив ли е на времето този хумор?
- Разбира се, че е устойчив, защото хората все още гледат старите филми, старите музикални програми. И се кефят. Ето днес, например, много ми се прииска да гледам „Войната на таралежите“. Тези филми ми създават някакво особено и хубаво настроение.
Няма да си пусна нов филм. Аз дори не им помня заглавията. Така са направени, че не можеш да ги запомниш с нищо, не остават в теб. Гледаш го, дори може да ти е харесал, но толкоз!
Какво пишете в момента?
- Пиша абсурдни разкази – като Даниил Хармс, кратки и смешни, каламбури. Виждала ги е само моята преподавателка от НАТФИЗ Вера Стефанова, която почина... Тя ги хареса.
Казвате, че е важно е какво идва при Вас, а не какво отива при другия. Какво дойде при Вас в тази различна година?
- Нищо не дойде. (Въздиша, замисля се – бел. а.) Единственото, което дойде, е „Сама жена“. Този текст го държа много отдавна, въпреки че сигурно е правен някъде. Предложих го на Сатирата и на едно общо събрание съобщиха, че са го одобрили.
Кое ѝ беше хубавото на тази принудителна ваканция?
- Че пролетта я посрещнах за първи път без да работя. Миришех клони и цветчета, казвах си „Боже, каква хубава пролет!“... Бях на село, в къщата си. Там си ходех без маска из двора и затова сега често забравям да я взимам себе си, когато излизам...
Станах по-спокойна, започнах да мисля по друг начин. Аз не се вглъбявам в себе си и не съм депресантка. Дори започна да шпакловам къщата. Ходих да бера цветя по поляните. Разбрах, че има самодиви, които плетат гривите на конете...
Слава Богу, с такива неща се сблъсках по време на пандемията. Но и нямах време да започна работа и да играя. То всеки актьор е така – особено, ако е свикнал на ритъм, който трябва да промени изведнъж....
Бихте ли драматизирала Ваш текст на сцената?
- Мой текст? Не! Това ще е все едно да се удариш в едната стена, а от другата страна да е мантинела. Аз пиша много хаотично. Мисля, че не всеки може и не всеки трябва да пише. Може да се опиташ, но когато ти кажат, че не става, трябва да спреш!
