На 25 октомври отбелязваме Световния ден на пастата. Българите предпочитат да поръчват за вкъщи най-вече лазаня „Болонезе“, талиатели, спагети и пене.

Това сочат данните от проучване на един от най-големите доставчици на храна у нас. Изглежда, че у нас пастата е често срещан избор за вечеря, при това през почивните дни. Поръчките на паста у нас са скочили с 22% през последната година.

Българите неведнъж са доказали своето отношение към италианската кухня. След като стана ясно, че пицата е една от най-предпочитаните храни у нас, за консумацията на паста виждаме, че страната ни се нарежда на трето място сред държавите в региона.

Шампиони в Югоизточна Европа са Румъния и Сърбия.

Макар, че ноември е месецът, в който българите са имали най-голям апетит за паста през 2023 г., данните показват, че на 24 май, деня на Българската писменост и култура, са регистрирани най-голям брой поръчки, съдържащи паста.

Градовете с най-много любители на макаронени изделия са София, Пловдив и Варна.

Свикнали сме да приемаме пастата за италианско ястие въпреки малко известния факт, че произходът ѝ всъщност е много по-древен. Смята се, че етруските, а след тях и римляните са консумирали храни, много подобни на съвременната паста, още около 1000 г. пр.н.е.

Връзката на пастата с Италия се затвърждава чак през Средновековието. Според някои митове Марко Поло я пренася от Китай през XIII в., но по-достоверни източници сочат, че макаронените изделия от твърда пшеница са произвеждани и консумирани в Средиземноморието още след арабските нашествия през IX в.

Първите сведения за сушене на паста датират от XII в. в Сицилия, като целта на това откритие е била да се подобри съхранението и разпространението ѝ.

Днес пастата затвърждава своето водещо място в традиционната италианска кухня.

Последвайте ни за още актуални новини в Google News Showcase

Последвайте btvnovinite.bg във VIBER

Последвайте btvnovinite.bg в INSTAGRAM

Последвайте btvnovinite.bg във FACEBOOK