1500 км – това разстояние остава на Стефан и 16-годишния му син Максим, за да прекосят Атлантическия океан със самоделна лодка. Двамата започват пътешествието си на 14 юни от португалския град Портимао, 103 дни и 6850 км по-късно двамата са напът да завършат първата океанска гребна експедиция за България. Крайната им цел са бреговете на Южна Америка.
Те гребат без да спират – на смени от по 2 часа. Заради непредвидени усложнения, пътешествието им се удължи и няма да приключи за първоначално предвидените 2 месеца.
Мечтата на аматьорите гребци, обаче, не е просто да поставят рекорд, а да дадат гласност на един проблем – слабата информираност на обществото за донорството и трансплантациите у нас. Чрез изпитанието, на което се подлагат, те искат да окуражат хората да научат повече по темата и да популяризират кампанията „Да! За живот!“.
Началото
Приключението на двамата мъже започва от гаража им в София. Там, в продължение на 18 месеца, баща и син сами изграждат лодката, с която ще поемат на пътешествието с мисия. Дават ѝ името NEVERREST (игра на думи с най-високия връх Еверест и "Никога почивка" на английски - б.р.).
За да се изправят пред суровите условия в Атлантическия океан, и то с двуместна открита лодка, Стефан и Максим тренират от сутрин до вечер в Бургаския залив на Черно море. А когато нямат време да пътуват до Черноморието – в тренировъчен терен се превръща яз. „Искър“.
От Европа до Южна Америка – предизвикателствата на Океана
В средата на юни времето и епидемичната обстановка на Стария континент заради COVID-19 позволяват на двамата гребци да излязат в открити води. От пристанището в португалския град Портимао те се отправят към Бразилия. Само няколко часа по-късно те се изправят пред първото си предизвикателство – силни ветрове връщат лодката към брега. Налага им се да пуснат котва и да изчакат, за да не се разбият в скалите.
Четири дни по-късно Стефан и Максим преминават успешно търговските корабни ленти на Гибралтар. Тази информация достига в реално време до всичките им последователи, благодарение на онлайн тракер, който в показва докъде са стигнали и с какви премеждия са се справили.
В развълнувания океан бащата и неговия син трябва да се справят с ограничени количества храна и вода, така често им се налага да ловят риба или да обработват солената вода, за да става питейна. Освен със силна воля, двамата са въоръжени и с добро настроение – те споделят постоянно снимки от пътуването си, с които разказват как се борят с няколкометровите вълни, лошото време, акулите покрай тях или авариите по лодката.
Месец след началото на експедицията им гребците са преплавали 1/3 от разстоянието или около 2100 км.
В средата на Атлантическия океан – двамата посрещат и рождените си дни на лодката NEVEREST. На 24 август Стефан навършва 48, а на следващия ден синът му Максим – 17 г. менюто е суши, не липсва и приповдигнато настроение въпреки трудностите, на които са ежедневно подложени.
На 95-ия ден от плаването им мъжете се изправят лице в лице с тропическата буря „Теди“. Въпреки призивите на местната брегова охрана да бъдат изтеглени, българите решават, че лодката им е достатъчно стабилна, за да устои на няколко метровите вълни и бурния вятър.
След 100 дни в открити води се налага промяна на курса – но не заради атмосферните условия, а заради COVID-ситуацията в Южна Америка. Оказва се, че единствените места, от които Стефан и Максим могат да летят за Европа са Барбадос или Гренада. Този избор обаче ги изправя на пътя на ураганите, които в момента вилнеят в района. Волята им, обаче, е по-силна от природните стихии, а тя се захранва от желанието им да помогнат на хората, които спешно се нуждаят от трансплантация на орган.
Плаване с кауза
Кампанията „Да! За живот“ цели да промени мрачната статистика – България е на последно място в Европейския съюз по брой трансплантирани хора на милион население.
Над 1100 българи се нуждаят от трансплантация, за да живеят пълноценно. Тази операция често се оказва мисия невъзможна заради недостатъчния брой на донорите и честия отказ на близките да дарят органите на починалите си близки.
Чрез „донорски карти“, които нямат юридическа стойност, а единствено показват волята на техните притежатели, инициативата цели повече хора приживе да вземат избор дали да дарят органите си след настъпване на смърт.
