Първо беше FaceApp, после – AI Portraits, а сега е приложението Lensa. Ако ви се струва, че Фейсбук страницата ви е пълна с футуристични дигитални аватари, това не е само чувство.

Приложението Lensa много бързо стана популярно с новата си функция – изкуствен интелект (ИИ) създава т.нар. „магически аватари“. Срещу скромна сума можете да получите 100 дигитални рисунки по ваши селфита и всички в различен стил – от класически, до аниме и фентъзи.

Функцията с магическите аватари е сравнително нова, но бързо изпраща приложението по върховете на класациите. През ноември Lensa е свалена 1,6 млн. пъти – скок от 631% спрямо октомври, когато е изтеглено 219 000 пъти.

Най-големият пазар на приложението са Съединените щати, следвани от Бразилия, но Lensa си пробива път както в Европа, така и у нас.

Появата на ново приложение с изкуствен интелект, който „рисува“ дигитални аватари на потребителите, за пореден път повдигна въпроса за авторските права на артистите онлайн. Но защо ИИ е заплаха за тях?

Как работи?

Изкуственият интелект на Lensa използва свободният софтуер за генериране на изображения Stable Diffusion.

Както всеки изкуствен интелект, за да произведе оригинални изображения, той трябва да бъде трениран върху база данни. Stable Diffusion използва 2,3 млрд. описани изображения – огромно количество визуален материал от целия интернет. В тях могат да бъдат открити както свободни за използване снимки и рисунки, така и платени, но… крадени и с воден знак.

Огромна част от снимките идват от уебсайтове като Pinterest, Smugmug и Flickr, а илюстрациите от DeviantArt и ArtStation. Използват се и стокови кадри от уебсайтове като Getty Images и Shutterstock.

Според неправителствената организация, създала огромните бази с данни, те просто са „индекси в интернет, списъци с линкове към изображения, комбинирани с текст“.

Нито един от артистите, чиито изображения са попаднали в базата данни, не са дали съгласие това да се случи с произведенията им. И тук идва големият проблем.

Макар изкуственият интелект на практика да създава оригинални изображения, той копира и преработва стиловете на стотици хиляди визуални артисти.

Какво означава това за артистите?

За коментар по темата потърсихме едни от най-дейните български илюстратори – Мира Мирославова и Александър Александров.

Мира Мирославова и Александър Александров
Снимка: Мира Мирославова и Александър Александров

Мира Мирославова е един от най-популярните зад граница български илюстратори на детски книги и визуални артисти. От 2020 г. е част от екипа на CAT Agency - нюйоркска агенция за илюстрация на детски книги. Някои от клиентите ѝ са Penguin Random House, Harper Collins, Sony Entertainment, Magic Cat Publishing и други.

Александър Александров има над 15 години опит в гейминг индустрията и е работил за международни компании като Disney, Blizzard, Sony Online Entertainment, Capcom и други.

„Разликата между приложения от близкото минало и Lensa е, че преди правеха така, че точно една снимка да изглежда като рисувана с бои или пастели. С Lensa получаваш десетки варианти на портрета ти в различни художествени стилове“, казва Мирославова.

„Тези стилове са под защита на авторско право. В реалния свят няма абсолютно никакъв легален начин, по който аз да мога да сваля рисунка на някой любим мой художник, да я принтирам и да започна да я продавам. Нямам право да се преструвам, че аз съм я рисувала, за да получавам приход“, допълва тя.

Мирославова казва още, че всичко това се случва без знанието на артистите.

„Тези бази данни са нахранени с изображения, които съществуват в интернет - Фейсбук, Инстаграм - навсякъде, където хората качват работата си, за да я представят пред света и по този начин попада в базата данни. Това обаче не я прави свободна от авторско право“, коментира тя.

Според илюстраторката един от генералните проблеми с подобни приложения е, че изкарват пари на гърба на други хора, които не са се съгласили да предоставят труда си.

„В много редки случаи има програми, които ти позволяват сам да качиш работата си и да позволиш на ИИ да я ползва. Но в повечето няма такова нещо“, допълва Мирославова.

Друг съществен проблем и според двамата е загубата на работни места.

„Тази цедка, която ще се случи с художниците и дизайнерите - много от тях ще бъдат излишни и нещата, които са учили с години, ще могат да бъдат правени пак от тях, което е голяма ирония, но по-бързо и по-евтино от изкуствен интелект. За жалост този изкуствен интелект може само да краде. Той няма душевност и въображение и пак ще трябва да работи благодарение на зададени ключови думи от оператора си“, коментира тя.

„Тези приложения не ощетяват само артистите. Всичко, което се прави от креативни хора ще бъде различно благодарение на съществуването на ИИ. Графични дизайнери, татуисти, дизайнери на коли, дизайнери на телефони, дизайнери на дрехи, чанти, архитекти - всичко, което ни заобикаля е измислено да изглежда някак от хора на изкуството. ИИ застрашава работата на всички тези хора, защото го прави по-бързо от тях. Не задължително по-добре, защото няма душевност и собствено въображение, но по-бързо със сигурност. До това ли стигаме в крайна сметка? Вид fast food?”, пита Александър.

Двамата казват, че развитието на изкуствения интелект би отказало много бъдещи артисти да се развиват в тази сфера.

Изкуство и душевност с ИИ

Темата за изкуствения интелект и изкуството е колкото техническа, толкова и философска. Доскоро талантът и възможността са създаване на изображения бяха „резервирани“ единствено за хората. Дори програмите за 3D анимация разчитаха на човек, който да работи с тях. 

„За мен изкуството в основата си е разговор между хората. Именно в това се корени цялото нещо - един артист иска да изкаже история, да разпали въображение. Оригиналността е в различните истории. Да, в тези програми се задават някакви параметри (истории) и те генерират някакво изображение - ако тези параметри са въздействащи, бихме могли да го наречем изкуство. Но по начало този, който задава параметрите, трябва да бъде творец“, казва Мира Мирославова.

„Стойността в изкуството е всъщност човекът, който стои зад него. Въображението му, нещата, които го вълнуват, опитът му, времето, което е живял, ръчният труд. Те са преживяването. Ако говорим за рисуване с ИИ - техническата част, която ИИ може да направи, е само част от това преживяване, но не е това, което го прави ценно. Един художник не се вдъхновява, като копира буквално неща, които вече съществуват. Не е достатъчно просто да е красиво, защото в интернет има много „просто красиви” неща, които не достигат никого. Те не са това, с което се асоциираме“, допълва Александър Александров.

На въпрос дали изкуственият интелект произвежда оригинални изображения, той отговаря така: „Пикасо е оригинален не защото е синтез на красиви картинки, а защото е той. Защото е различен. Идеята на ИИ не е да е различен. Той няма съзнание да се опита да генерира нови неща, които не знае дали на нас ще ни харесат. Той генерира неща, които знае, че на нас ще ни се харесат, базирано на данните кои картинки се търсят и харесват, и кои не“.

На въпрос дали биха се съгласили да предоставят стиловете си на рисуване на изкуствен интелект за обучение, Мира и Александър отговарят различно.

„Не. За мен това е малко като да използват снимките ти в интернет, за да се представят за теб. Не бих се чувствала комфортно с подобно навлизане в личното пространство“, казва Мирославова.

„Нямам против. Но мисля, че трябва да стане по легален начин и всеки артист да бъде компенсиран за това“, допълва Александров.

Мнението им е различно и по темата дали ИИ може да има приложение в изкуството. Мира описва себе си като традиционалист и не намира смислено приложение на изкуствения интелект.

„Изкуството ми е отражение на живота ми, включително и недостатъците ми, както казах и по-горе. Дори само ако ми помага и поправя грешките ми, ще е достатъчно това изкуство да не е мое. Ще обезсмисли и това да се усъвършенствам“, казва тя.

„Можеш да го приложиш по стотици начини. Ако се нуждаеш от помощ в работата, би могъл да му зададеш параметри, с които той да ти съдейства и да си изясниш въпроси. Да създадеш основа за светлина, композиция, точните материали и перспектива. И в момента се правят подобни неща с 3D, но всеки артист слага за себе си граници на тази помощ“, казва Александър.