Жонглирането е изкуство – като рисуването и скулптурата, а това, което най-много харесвам в него, е чупливостта. Освен това, изключително сложно е да интерпретираш екзистенциалните теми чрез жонглиране, и именно тази сложност ме възхищава и очарова. Думите са на Клеман Дазен. Заради външния си вид, този 100-процентов французин с изискани обноски лесно може да бъде припознат като актьор, художник или музикант. Той обаче е избрал за основа четвърти спектър на изкуството – жонгльорството от цирка, за да го надгради върху най-добрите традиции от различни жанрове.
Неговият спектакъл „Хуманоптер“, част от програмата „Световен театър в София“, е истински малък бум в света на топките и жонглирането с тях.
Клеман прави паралел между безкрайната дейност на жонгльора и мита за Сизиф, за да покаже, че във всяка работа съществува парадокс. Хуманоптер е игра на думи и означава същество между човек и насекомо. Седем такива „елемента“ – Джонатан Бу, Мартен Сер, Клеман Дазен, Богдан Илуз, Рено Руе, Мартен Швиецке и Тома Хотцел, навлизат в дълбоките води на виртуозното жонглиране, а чрез него – и в чисто социалните послания. А защо този спектакъл е изумителен? Заради умението да танцуваш и играеш, без да спираш да жонглираш, в симетрия, съвършенство, хармония и едно неизменно чувство за хумор.
Клеман Дазен – за хуманоптер, за липсата на жени на сцената, за симбиозата в изкуството, за гафовете на сцената, за йерархията и командите, и за социалните послания.
- Клеман, какво, в крайна сметка, е хуманоптер – човек с топки или човек без топки?
- Това си е просто игра на думи между насекоми и хора. От една страна, значението на думата на френски е свързано със стадия преди да се се превърне в пчела.
В нашата работа на жонгльори, начинът, по който си комуникираме, е много подобен на начина, по които си общуват насекомите.
- Защо точно седем човека сте на сцената?
- Исках в спектакъла да има усещане за много хора на сцената. Освен това се вдъхнових от образа на глутницата от вълци. С удоволствие бих го направил и с 25 артисти, но 7 за мен е минимумът, който формира усещането за глутница.
От друга страна, числото 7 е символично натоварено, което на мен много ми харесва.
- А защо на сцената сте само мъже?
- (Смее се). Добър въпрос! Отначало исках да има равен брой мъже и жени, но истината е, че в света на жонглирането няма много дами. Когато започнахме творческия процес по „Хуманоптер“, имахме една много силна изпълнителка, с много характерен стил. Аз много разчитах на това женско присъствие, но по стечение на обстоятелствата, по същото време тя имаше свой собствен проект и трябваше да се откажем от нея. И тъй като не можах да намеря нейна заместничка, женският образ просто отпадна.
Тъй като в спектакъла се третира темата за труда, женският образ беше съществена част от нея. Исках да изследвам жената като силен човек и професионалист в работата си, а не само мъжът.
- Ако женският образ е толкова важен за Вас, защо не се възползвахте от възможността мъж да изпълнява женската роля?
- Осъзнавам, че спектакълът стана малко мачистки. И излиза така, че жените сякаш не се трудят и не са професионално заети. Но крайният резултат е стечение на обстоятелствата.
Не поверих женската роля на мъж, защото това нямаше да реши проблема, а щеше да изглежда по-скоро като карикатура.
Освен това, ние наблюдавахме много и различни типове професионална обстановка. Много често ръководните позиции изконно се заемат от мъже. Спектакълът засяга и темата за квадратните хора – тези, които работят по стриктна геометрична схема. И в тази посока, най-често се стига до мъжете.
- Спектакълът показва живота на хората под команда...
- Да, точно така. Голямата тема е за труда, но има и малки подтеми – например, йерархията и командите. Колкото и да е странно, разглеждаме и темата за заболяванията на гърба. Във Франция се казва, че 21-и век е векът на гръбначните изкривявания - заради постоянното седене на стол. Затова в спектакъла има образите на хора, които се връщат назад в своето развитие - приличат на кучета, движат се като насекоми.
- Колко важен е танца в „Хуманоптер“? Докъде е танца и откъде започва чистото жонглиране?
- В моята работа не бих могъл да разгранича танца от жонглирането. По принцип, хората жонглират, без да се движат. А аз от малък си мърдах раменете и учителите постоянно ми правеха забележка да бъда статичен. Тотално игнорирах този съвет и движех не само раменете си, но и цялото тяло. За мен е напълно естествено да се движиш и да танцуваш, докато жонглираш с топки.
След като събрах екипа за този спектакъл, много дълго изследвахме стила на всеки един от нас. Най-трудното бе да намерим един общ маниер на движение и хореография, която да е подходяща за всеки от нас.
- Всички ли сте професионални танцьори?
- Не. Всички сме професионални жонгльори, които интегрираме танца в своята практика.
Например, Тома е много напреднал в съвременния танц и затова го използвам за сцени с повече движение. Други от екипа са много повече актьорски развити и те съответно се представят повече в тази светлина. Опитвам се да направя така, че всеки да изпъкне с качествата, които най-добре владее.
- В спектакъла има интересни звуци и музика. Как стигнахте до тях?
- Музиката на целия спектакъл е на Грегори Едуард. Има два подхода, по които работим, и това е много дълъг процес. Най-често двамата с него първо правим дълго обсъждане на това какво ще се случва на сцената, след това Грегори идва с идеи. Аз и колегите ми създаваме играта според тази музика. Но нерядко се случва и обратното – ние създаваме конкретна сцена, която Грегъри вижда, вдъхновява си и я облича в музика.
- Гледам спектакъла и имам усещането, че се стремите към симетрия, съвършенство, хармония и чувство за хумор. Изпускам ли нещо?
- Имате много правилни наблюдения. Това, което не споменахте, е хаосът. Освен създаването и сътворяването, в работата си търся също разрушението и хаоса. За мен е много важно, че моята гледна точка към света никога не е само бяла или само черна. Винаги има нюанси.
- Да завършим пак с въпрос за основния инструмент на жонгльора. Голяма драма ли е, когато топките паднат на сцената?
- Краткият ми отговор е, че се опитваме да не го приемаме за драма. Много съм работил по това да мога да реагирам мигновено и да имам резервен вариант, в който компенсирам с друг номер. Спектакълът е доста дълъг и изискващ откъм технически умения на жонгльорите и затова винаги има опасност от падане на топки. Приемаме го спокойно, но ако например падне топка на финала, няма как да излъжа публиката с друг номер.
