Дали наистина публиката е готова на всичко? Дали границите на скандала са само в нашето въображение? И колко струва голотата в днешно време? Словенският артист Урош Каурин е своеобразен учебник за това как можеш да бъдеш себе си, без да е нужно да правиш компромиси с естетиката и етиката на общуване с публиката. „Тази вечер празнувам“ – представлението, с което гостува на фестивала за съвременен танц и пърформънс „Антистатик“, може да бъде наречено и скандално, и провокативно, и дори агресивно, но най-вече – смислено.
Изпълнителят прави дисекция на една определена любов – между артиста и публиката. Заглавието на неговото шоу идва от песента Tonight I Celebrate My Love For You („Тази вечер празнувам любовта си към теб“ на Майкъл Масър и Джери Гофин) и е само началото на поредица от осем популярни хита, които Урош изпълнява в акомпанимент с Томаж Гром (контрабас).
Урош Каурин е актьор, танцьор и изпълнител, завършил Театралната академия в Любляна. Специализирал е в училището по съвременен танц SNDO в Амстердам. Участва в много независими и експериментални проекти, както и в продукции на репертоарни театри. От 2008 г. си сътрудничи с Via Negativa (Словения) – експериментална платформа за театър и пърформанс, която съществува от 17 години и има над 50 проекта.
Урош Каурин –за голотата в изкуството, за цензурата, подкрепата от държавата и смисъла на скандала в едно представление. В разговора се включва и Томаж Гром.
– Какво е за вас Via Negativa?
Урош: Процесът по намиране на собствената ти форма на изразяване, задвижван от намерението да общуваш с публиката си. Както и измерението, в което обратната връзка на всички членове на колектива, заедно с поемането на отговорност, когато се качиш на сцената, е високо ценено.
– Не е ли малко опасна тази мода, наложена от социалните мрежи, всичко да се гледа през филтър?
Урош: Е, и то не малко. Социалните мрежи промениха начина, по който общуваме и трябва да се замислим върху това критично, да си направим съответните изводи. Как виртуалната ни комуникация променя реалната ни такава?
– Колко чист е образът, който създавате – в случая, между Артиста и Публиката?
Урош: Напълно чист е. Ние знаем, че публиката присъства и тя знае, че ние сме там. Образът, който създаваме е съвсем откровен в това отношение.
– Защо голотата в сценичното изкуство се приема за скандална?
Урош: И аз не знам. Голотата е навсякъде около нас в съвременната ни култура и в нея няма нищо скандално. Но си признавам, че съм гледал представления, където голотата се ползва извън всякакъв контекст, като повърхностно средство, което би трябвало да предизвиква. На мен също ми е трудно да гледам този тип спектакли.
– Какво според вас може да се определи като скандал в изкуството? А като провокация? А като социална провокация?
Урош: Аз вярвам, че единственото скандално и провокативно изкуство, което изобщо бих нарекъл изкуство, е онова, което дестабилизира властовите позиции и хората, които ги заемат. Няма граници в това как да предизвикващ обществени фигури – капиталисти, политици, религиозни лидери…
– Има ли смисъл да става още по-масово изкуството, което правите?
Урош: Разбира се. Аз силно вярвам в популярността на нашето изкуство, което ще го направи приобщаващо за повече хора. И в работата си въобще не се интересувам от снобско и егоцентрично изкуство, създадено за тъй наречените артистични елити. Според мен изкуството е за всички.
– Държавата подкрепя ли ви по някакъв начин?
Урош: Имаме осигурителен номер и право да кандидатстваме за финансиране. Оцеляваме чрез труда си. Макар това да не важи за всички и в това отношение аз да съм в привилегирована позиция. Разбира се, че има много проблеми. Статутът на изкуството в Словения е в упадък, въпреки че в сравнение с други държави все още се държим. И тук говоря включително за Запада, където комерсиализацията схрусква независимата сцена.
– А имате ли нужда от тази помощ?
Урош: Абсолютно. Ние носим обществена отговорност, затова е необходимо да получаваме публични средства и да не разчитаме само на пазара.
– Какво мислите за изкуството на улицата?
Урош: Че е изкуството на улицата. Ценна форма на себеизразяване. С добри и лоши примери. Както във всичко. Но не трябва да обобщаваме, а да ценим различните прояви.
– Важно ли е според вас зрителят да е предварително подготвен за това какво ще гледа? Какво трябва да знаем за „Тази вечер празнувам“?
Урош: Не! И няма нужда да знае каквото и да било.
– Урош, като артист в Словения ти можеш да сравняваш работата си в независими проекти с тази в бюджетно финансирани институции. Има ли разлика?
Урош: Според мен на независимата сцена се създават най-добрите представления и най-големите издънки. Но онова, което е ужасно важно за мен, е постоянният опит да се адресират властовите отношения и структури. При всяка възможност. И на свободната сцена това е далеч по-лесно, отколкото в контекста на праволинейните и „консервативни“ институции.
– Има ли цензура върху културата в Словения?
Урош: Официална цензура няма. Но разбира се такава се усеща, когато нещата опрат до това кой получава финансиране и за какво. Както и автоцензурата, която произлиза от тази ситуация.
- Томаш, в твоите ръце контрабасът понякога звучи като всичко друго, но не и като контрабас? Трябва ли да има ли граници във възможностите за експлоатация на един инструмент?
Томаж: Щом звучи така, то значи няма граници и не са нужни такива.
- Накрая, нека всеки от Вас представи другия с по едно изречение?
Урош: Томаж е отворен, готов да експериментира човек, който не създава проблеми и ми помогна да разбера много за очакванията, предразсъдъците и страховете ми.
Томаж: Иска ми се да бях поне на половина толкова чаровен, симпатичен и позитивен, колкото е Урош.
