„Приятно е да си в разговор, в който ти става уютно, в който събеседникът ти разрешава да си подавате четката, за да нарисувате заедно една картина. А в тази картина има и бяло, и черно, и цветове от палитрата. Защото Юксел го може. Може го, докато води bTV Новините, може го, докато гледа право в очите, докато говори, може го и… докато пише стихове.“
С тези думи започва срещата на Радостина Колева с водещия на bTV Новините за читателите на сайта Cultinterview.com. Вижте откъс от интервюто с Юксел Кадриев, който наскоро издаде първата си стихосбирка “Намираш, губиш, получаваш”:
С конкретно състояние ли е свързано писането на стихове при теб?
То винаги е свързано, защото, за да изкараш усещане от дълбините на душата си, трябва нещо да се е случило, да е породило тези рими, тези стихове, тези изречения да се зародят у теб. При мен се случва много странно писането, защото, ако днес преживея нещо, което да ме разтърси отвсякъде, хубаво или лошо, си остава така. Но след седмица, две, три, случилото се идва и тръгва да излиза наяве в стихотворна форма. И аз просто хващам и го записвам. Въобще не го мисля. То излиза от мен. Оставям го да отлежи и в повечето случаи то няма нужда от допълнителна редакция.
Кога хубавото нещо е разтърсващо?
Винаги. Но живеем в такъв свят, в който много често пропускаме да забелязваме хубавото. А то е навсякъде. Може би защото сме зависими от негативните емоции, тъй като изискват повече внимание за разрешаването им. На доброто се радваш час-два, но после битовизмът и реалността те застигат, и трябва да се справиш с тях. Трябва да се научим да обръщаме внимание на детайлите и хубавите неща, колкото и малки да са те. Ако можеш да напълниш една голяма чаша със сто капки добро, накрая тя ще е пълна с чиста, жива, здрава вода. Затова и малко по малко чашата на живота трябва се пълни с хубави неща.
Те, лошите, не зависят от теб.
Но от теб зависи какво ще виждаш. Могат всякакви неща да ти поднасят под носа. Въпросът е ти какво ще възприемеш и какво ще допуснеш вътре в себе си, защото това ни изгражда като хора. Има една такава японска поговорка: “Ако ти поднесат дар и ти не го приемеш, за кого остава той?”… Ако допускаш доброто, ще се развиваш като добър човек.
Как си избра да приемаш красивото, вместо обратната страна?
Не знам дали е имало момент, в който не съм искал да приема красивото, защото то има различни измерения – красотата на природата, на човешките взаимоотношения, да си учтив, да се държиш възпитано с другите, да помагаш… Това са качества, които в този опасен свят, в който живеем, се смятат за слабост. Доброто отношение към някого се смята за флирт.
С книгата “Намираш, губиш, получаваш” показваш и отваряш душата си. Защо тя беше затворена досега?
Защото хората обичат да злоупотребяват с отворените души. За всяко нещо си има време. Всеки човек има различни етапи в живота си. Движим се. Не съм същият, какъвто съм бил преди 5, 10 или 20 години. Друг човек съм, както и всеки нормален човек, който обича живота. Ако оставаш същия след всеки един ден, значи си пропуснал годините. Сега беше дошъл моментът. Случи се, без да съм форсирал появата на стихосбирката.
След всеки един ден или след всеки един човек?
Както искаш го разбирай. Хората, които идват в живота ни, се появяват с някаква причина. Обикновено е, за да ни научат на нещо, да ни покажат нещо. Всичко е уроци. Няма значение дали след това ще остане голяма болка или добро чувство. Важно е да имаш сетива. Ако не си научиш уроците, дълго време ще се луташ.
Не ти ли прави впечатление, че има страшно много хора, които живеят така, без да мислят за същественото…
Така е. Животът ме среща с всякакви хора, но дори и от тях има какво да научиш. Най-малкото, че трябва да мислиш. Зависи и посоката, в която си поел, накъде вървиш. Не трябва да стоиш на едно място. Да, животът ни се случва различно и не можем да тичаме еднакво бързо и на еднакво дълги разстояния, но е важно да се движим.
Може дълго време да си стоял на едно място, но това не значи, че си бездействал. Просто си се подготвял за старта. Трябва да има точка А и после точка Б, а не да си останеш на А, а след това да минеш на -1. Колкото по-нагоре се движиш, толкова по-добре. Понякога животът сам те хвърля надолу към паркинга… Въпросът е дали намираш изхода. Няма значение дали си паднал седем пъти. Важното е да си станал осем.
Цялото интервю с Юксел Кадриев за сайта Cultinterview може да прочетете тук.
