В началото на своята 90-годишна история ансамбълът за песни и танци на руската армия „Александров" е вдъхвал смелост на войниците във Втората световна война, по-късно впечатлява папа Йоан Павел Втори, Фидел Кастро, Че Гевара, стига и до Белия дом, където тогавашната първа дама Барбара Буш толкова харесва руския хор, че влиза в ролята на конферансие по време на участието им. Следват концерти по цял свят и стотици хиляди зрители,които остават без дъх от зрелището – бездънни гласове, съвършен синхрон и танцьори, чиито умения също граничат с извънземност.
На 29 юни „Александров" гостува за пореден път в България, но за първи път след трагедията със самолетната катастрофа в края на 2016 г., когато край бреговете на Сочи загинаха 64 човека от ансамбъла.
В зала 1 на НДК прозвучаха 25 от най-известните изпълнения на „Александров", сред които „Священная война“, „Альоша“, „Смуглянка“, „Дорогой длинною“, „Очи чёрные“, „Русская плясовая“, „День победы“…
По традиция, най-много овации събра „Калинка“, изпълнена от народния артист на Русия Вадим Ананиев, както и специалния жест към българската публиката – „Моя страна“, представена от солиста Максим Маклаков. Финалът на концерта бе със залп от „Катюша“.
Нестихващи аплодисменти получиха и 20-те танцьори, които играха със саби, моряшки танц, народни хора. Изпълненията им бяха съчетание от класически и модерен балет, акробатика, брейк, степ и фолклорни елементи.
През 2005 г. бе първото гостуване у нас на Краснознаменния ансамбъл за песни и танци на Червената армия „Александър Александров“. Тогава публиката бе изправена на крака при появяването на народния артист Йосиф Кобзон, пристигнал специално за концерта в София. Неговият минирецитал започна с изпълнение на българската народна песен „Хей, поле широко“, следвана от „Альоша“ – за един руски солдат в България. Цялата зала пя с Кобзон „Моя страна, моя България“ – тази песен той посвети на Емил Димитров , наричайки го „един голям син на България“. При второто си гостуване в София през май 2006 г. „Александров" отново изправи на крака публиката с „Моя страна, моя България".
Александър Александров създава трупата през 1928 г. Първите концерти са в състав от осем певци, двама танцьори, баянист и рецитатор. През лятото на 1929 г. е първото гостуване на ансамбъла при войската. Тогава започва и гастролната дейност на състава както в армията и в флота, така и сред трудовите колективи. През втората половина на 30-те години на 20-и век трупата е вече 80-90 души. През 1935 г. се появява и пълноценен оркестър, в който е създадена пълна струнна група от домри и балалайки. Към тях се присъединяват и баянистите на ансамбъла и неголяма група с духови инструменти. През септември 1937 г. ансамбълът реализира своя първи задграничен концерт в Париж, където е удостоен с Гран при, а цялата международна преса е във възторг: „Пред изумена Европа беше представен екстравагантен хор - с военни облекла и червени звезди те изпълняват по най-професионален начин невероятни песни и танци".
