Константин Игнатиев, Валери Артамонов, Александра Ситникова, Богатир Александров и Сергей Кознецов са част от знаменития Ансамбъл за песни и танци на Руската Армия „ Алексадър Александров”. На 25 декември 2016 г. на път за концерт в Сирия, в самолетна катастрофа загиват 64 артисти на ансамбъла. Сред тях са художественият ръководител генерал-майор Валерий Халилов, балетмайсторът Вячеслав Ермолин, главният хормайстор Константин Майоров, солистите Виктор Санин и Григорий Осипов. Днес съставът е обновен и са готови за първото си турне, след трагедията. През юни те ще бъдат и в България.
„Трябваше да намерим и поканим около 20-25 човека, музиканти и балетисти. Най-напред да заобичат този колектив и неговите традиции. Както винаги съм казвал и казвам във всеки колектив има своето лице, както всеки колектив има своя дух. И в това време всеки ансанбъл и балетна трупа, даже по походката се определя от своя колектив (т.е. по похотката се познават). И днес аз мога да позная всеки един от децата, даже в гръб че са именно от ансанбъл Александров.” – разказва Валери Артамонов, главен балет-майстор на ансамбъл Александров
„Избраха ме от много кандидати и сега се опитвам да докажа, най-вече на себе си, че мястото ми е тук. Роднините ми се гордеят , защото това е истинско събитие за семейството ми, което живее в град, далеч от Москва. Разказват на всичките си познати, че дъщеря им работи на такова място. Това ме радва много, защото давам повод на родители ми да се гордеят с мен.” – разказва Александра Ситникова, балерина с ансамбъла.
Александровският хор, както и музикантите от оркестъра са винаги с униформи, а балетът носи традиционни носии.
„Мъжките костюми са много интересни. На мен най много ми харесва матроската униформа и когато момчетата са с нея сякаш мирише на море. Моят учител ме учеше, че когато се танцува с тези униформи трябва да се усеща мириса на море.” – споделя Валери Николаевич.
Песните са съпроводени от традиционни руски инструменти като баян и балалайка.
„Свиря в оркестъра на баян. У дома баянът винаги е звучал по време на семейните ни празници. Започнах да свиря като дете, без дори да познавам нотите. В началното училище слушахме различни музикални изпълнения. Така в трети клас чух запис на „Польшка поле“ в изпълнение на ансамбъл Александров. След доста години се оказах в този колектив и сам изпълнявам тази песен.” – разказва Богатир Александров.
„Станах част от ансамбъла по необичаен начин. Дойдох на срочна военна служба. Имаше конкурс, на който изпълнихме няколко песни по слух. След службата ми предложиха работа, която разбира се, приех с радост.” – споделя още Богатир.
„Аз работя от 2008-ма година, но чудото не стана, не ме взеха от раз. Казаха ми, че ще ми звъннат и аз се разстроих. Няколко месеца след това ми се обадиха и ме поканиха, защото тогава вече се бе освободило място. Разбрах, че това е моят щастлив билет в този живот и започнах работа там.” – разказва Константин Игнатиев.
„Първият ми концерт с ансамбъла беше в град Тул. Излезнах на сцената и бях в първите редици. Седях много близо до балета и не поставих нотите си далече от тях. Никой не ми беше казал, че не трябва и се получи следното: когато започнаха да танцуват, нотите ми се разлетяха по цялата сцена и аз не знаех какво да правя. От тогава свиря само наизуст.” – добавя още той.
„За мен е голяма гордост и чест да работя в такъв забележителен колектив, с богата история и свои традиции. Когато пътуваме, по традиция подготвяме по едно изпълнение на езика, използван в страната, в която отиваме. За изпълнителите е много важно да допълнят своя репертоар на различни езици. И за България ще имаме музикална изненада. Започнахме да изкучаваме текста и се надяваме да се хареса на публиката в България.”, казва още Сергей Кознецов.
