Вредните последици от мръсния въздух са много, но повечето се проявяват след дълъг период от време. Според данни на Световната здравна организация около 7 млн. души умират всяка година от болести, свързани със замърсяването на въздуха.
В исторически план, обаче, има една голяма трагедия, при която умират близо 4000 души само за четири дни – Големият смог на Лондон от 1952 г. Общата бройка на хората, изгубили живота си заради смъртоносното замърсяване е колосална, като над 100 хил. са имали здравословни проблеми, свързани с тежкото замърсяване.
Големият смог на Лондон трае от 5 до 9 декември 1952 г. Той е причинен от няколко фактора – по едно и също време във Великобритания става много студено, над столицата преминава антициклон и няма никакъв вятър. По този начин над града се образува дебела пелена от мъгла, съставена главно от изгорели газове и пушек от отоплението, което тогава е било на въглища.
Причини за замърсяването
В годините след Втората световна война въглищата, които достигат до домакинствата във Великобритания са по-некачествени, тъй като другите се изнасят в чужбина.
Освен изгарянето им за отопление, в района на Лондон по това време е имало няколко електроцентрали, които също разчитали на въглища.
Според изчисления на британските власти по време на Големия смог всеки ден във въздуха са се отделяли следните вредни емисии: 1000 тона прахови частици, 140 тона солна киселина, 14 тона флуорни съединения и 370 тона серен диоксид.
Съвременни изследвания на мръсния въздух в Пекин дават едно възможно обяснение защо Големият смог на Лондон е бил толкова смъртоносен. Теорията е, че през 1952 г. азотният диоксид и серният диоксид в атмосферата над града навлезли в мъглата. При изгряване на Слънцето и повишаване на дневните температури, водата в мъглата се изпарява и това, което остава във въздуха са капки концентрирана сярна киселина.
Влияние на Големия смог
Гъстата отровна мъгла причинила сериозни проблеми и на практика Лондон спрял да работи. Видимостта била едва няколко метра, като всичкият наземен транспорт бил изложен на риск от катастрофи. Градският транспорт бил спрян, с изключение на метрото. Линейките също не ходели на адреси заради намалената видимост и местните били принудени сами да стигат до болниците.
Смогът бил толкова гъст, че прониквал в домовете на хората и в публични пространства. Заради намалената видимост се изпразнили киносалоните и театрите.
В здравословен план, първоначално лондончани не били притеснени от гъстата мъгла - това продължава да е нещо обичайно за столицата на Великобритания. Много от местните не можели да си позволят маски с филтър, тъй като били много скъпи.
В седмиците след разпръскването на мъглата, медицинските специалисти в града отчели, че за тези четири дни са починали общо 4000 души. Повечето жертви били бебета, деца и възрастни хора, или индивиди с вече съществуващи респираторни проблеми.
Други 25 хил. души се оплакали от здравословни проблеми по време на Големия смог.
По-съвременни проучвания твърдят, че жертвите на Големия смог са по-скоро 12 хиляди.
Токсичният смог убивал с бързи респираторни инфекции или директно със задушаване.
Мерки
Това е една от най-големите трагедии, свързани със замърсяване на въздуха. След Големия смог, британското правителство приема нови закони, които да намалят замърсяването. На местните били предложени алтернативи за отопление, като газови печки.
Въпреки сериозните промени, това не попречило приблизително десет години по-късно в началото на декември 1962 г. Лондон отново да бъде покрит с отровна мъгла.
