Край стара изоставена воденица хора продължават да търсят нещо, което трудно може да бъде обяснено – сила, утеха и надежда. Мястото е свързано с легенди за лечебната енергия на стар воденичен камък, който според вярванията помага на хората да „върнат силата си“.
„Камъните се местят сами, бавно с течения на годините. Когато човек премести камък, трябва да му се извини, да го погали“, разказват местните вярвания.
Воденичният камък и старите поверия
Историята започва с воденицата и нейните камъни. Според разказите двата воденични камъка трябвало да бъдат от различни породи, за да може воденицата да мели.
„Горният камък трябва да бъде по-мек, а долният – по-твърд. Оттам идва и поговорката: „Два остри камъка брашно не мелят“, разказват хората от района.
Дори след като воденицата спира да работи, хората продължават да идват на мястото. Според някои именно там усещат необяснима енергия.
„Тук усещам силата на камъка“
Сред хората, които вярват в силата на мястото, е Ани Иванова от Костинброд. След смъртта на местния воденичар семейството му ѝ дава стария камък, за да продължи да помага на хората.
„Когато съм до него, моята сила се увеличава и мога да помагам на хората да върнат усмивката и самочувствието си“, разказва тя.
По думите ѝ десетки хора идват при камъка в търсене на спокойствие и надежда.
„Има хора, които идват отчаяни, предадени от живота. Понякога просто им трябва някой да им даде глътка въздух“, казва още жената.
Вижте още във видеото.
