През изминалите месеци се случиха много неща, за които дори не сме си представяли. Може би и затова не е странно, че един човек избра тази година, за да се завърне отново пред публиката и да ни напомни за важните неща в живота. След повече от половин десетилетие мълчание отново се появи един от най-интересните и иновативни български артисти в последните години.

„Човекът без име“, както се нарича самият той, споделя, че причината за неговото завръщане е само една: "Страхът ме накара отново да започна да рисувам и да заснемам видеа. Обзе ме страх, обзе ме ярост, когато видях изхвърления на боклука портрет на Левски. Страхувам се, че много неусетно, но сигурно сме започнали да забравяме героите си." 

Снимка: Човекът без име

Така безименният артист развихря своето въображение и започва поредицата "Бъдеще за миналото", в която вдъхва нов живот на старите портрети на героите от българската история.

В момента той създава портрет на Апостола от клавишите на стотици клавиатури. Преди това вече изкърти лика на Левски с къртач на стената в неговото студио, както и представи негов поп-арт портрет.

Снимка: Човекът без име

Казва, че създаването на този вид изкуство му отнема цялото време от денонощието, а когато си почива, обмисля какво би мотивирало хората да закачат портрет на Левски в дома си.

Въпреки голямата си популярност обаче той държи да остане анонимен и този път.

Снимка: Човекът без име

"Не смятам, че името ми и лицето ми са важни. Важна е идеята, а не това кой съм аз. Важен е фокусът, той трябва да е върху личностите, които изобразявам. Върху техните дела и значението им за нас" споделя той.

Казва, че неговата кауза вече се превръща и в кауза на последователи му. Според него вече се заражда една нова искра за гордост и за памет. Точно затова и мисията на „Човекът без име“ продължава.

Снимка: Човекът без име

"Когато почувствам, че съм успял, ще премина към следващия етап и друга поредица. Все още има творби, които трябва да бъдат видяни. Крайната цел е и начална. Да върна интереса на младите към портретите на великите българи. Един ден, когато отида в приятел, институция или някое учебно заведение, искам да видя там портрет на Левски, на Ботев. Без значение стар или нов. Тогава ще знам, че целта е постигната" казва той.