- Не бих казал странно. Но малко е странно, да.... Познавам американец, който прекарва известно време в България. Познавам и актьор, който живее тук – Луис Мандилор. По-късно се запознах със Станислава Айви (от екипа на „Синелибри“ – бел. а.), когато тя беше в Лос Анджелис. От всички тях научих, че филмовата индустрия тук се разраства. Преди това се говореше за Румъния, а сега – за  България. Освен това, съм чувал толкова много прекрасни неща за София. Връщайки се в Щатите, си помислих, че някой ден, може би, някой ще ме наеме да участвам във филм там. След това получих покана да дойда на фестивала „Синелибри“. По същото време имах ангажимент в Париж и всичко се случи по план. Аз съм в шок от това, което виждам, но то ми харесва. Изненадата е много приятна.

Актьорът Игнасио Серикио: Не се опитвам да променя хората, а начинът, по който ги възприемам

Той е и аржентинец, и испанец, и италианец, и американец, който владее шест езика

Възможно ли е един американски актьор да играе в уестърн, без да може да язди?

- Да. Можеш да бъдеш барман или много други роли, в които не се налага да бъдеш каубоят, яздещ кон. Бил съм в такива продукции, където хората казват, че могат да яздят, но се оказва, че не могат. Тогава се появяваш ти, засенчваш ги и става кофти (Смее се с глас – бел. .а).

Случва ли се да попадате на филмови ситуации в живота?

- Мисля, че има много моменти в живота, в които се чувстваш като във филм. Миналата година синът ми беше блъснат от кола, докато върви по тротоара. Когато отидох до местопроизшествието, имаше линейки, пожарни и полицейски коли, както и разбитата кола. Беше невероятно. Аз току-щу бях снимал филм, в който играя баща, чиято дъщеря е в подобна ситуация. И изведнъж се оказах в реалната житейска ситуация. В онзи момент бях в шок, но си спомних и за филма. Имам чувството, че сякаш напълно преиграх ситуацията... По-късно ми прищракна, че може би съм се държал прекалено стоически, при положение че шокът беше наистина огромен...

Колко пъти след участие в продукция сте си казвал „Имам нужда от кученце“?

- Знам защо ме питате (Смее се – бел. а.). Заради един филм – Cyrus, когато казвам, че имам нужда от кученца и балони. По-късно, вероятно, два или три пъти съм си го повтарял, след като се е случило нещо емоционално, изтощително и мрачно. Имам нужда от кученца, балони, щастие. И от Мики Маус (Смее се с глас – бел. а.).

Следващият логичен въпрос е имате ли кученце, или по-скоро – колко кученца имате? Или още по-точно – колко кученца би трябвало да имате?

- (Смее се – бел. а.) Би трябвало да имам много. Но вече нямам нито едно. Имах две, които си отидоха. Бих искал да имам, но е трудно. Аз не съм семеен в момента. Синът ми порасна. Трудно е да си самотен родител на куче. Това е голяма отговорност. Но, както казах, би трябвало да имам няколко...

Нямате нито едно кученце, значи, актьорската професия не е толкова стресираща?

- Не е. Но може да бъде. Мисля, че стресиращата част от актьорството е, когато не играеш. В паузите между отделните ангажименти. Знаеш, че си приключил с един проект, но не знаеш кой ще е следващият... Така че стресът идва от притеснението дали ще работиш отново – и точно в тези моменти много хора изпадат в безпокойство и напрежение.

Агата Тушинска пише семейна история на страха

Тя е призната за един от най-добрите изследователи и биограф на свързания и с България френски писател Ромен Гарѝ

„Основното са почитателите, Брайън. Всичко, което правиш – да, ти играеш роля след роля, но основното са почитателите. И ти трябва да им се отплащаш“.

Кога осъзнахте смисъла на тези думи?