Според голямата българска портретистка Магда Абазова тя има лице на богиня и може би затова отказва да я рисува, въпреки първоначалното си намерение. Слабост или пък чисто женска ревност от това Другата да не стане още по-божествена. Кой знае... Едва ли Магда Абазова е разсъждавала по този начин, но фактите са безспорни – думите й се отнасят за фотографката Ани Петрова, която подрежда в изложба свои черно-бели портрети на талантливата българска художничка и на още 38 нейни именити колеги.
Кадрите са запечатвани пред последните над 20 години и са живо доказателство не просто за времето и талантите, опитали са да го променят, а своеобразен разказ за това как
един фотограф заживява в света на художниците
превръщайки го в свой. А те – хората на изкуството, възприемат присъствието му като талисман, като необходимост и като знак за взаимност. И така, година след година, фотографката с лице на богиня се превръща в нещо повече от талисман, тя самата става богиня на художниците.
Пленер в Лесидрен през 1995 г. отключва любовта на Ани към изобразителното изкуство, а няколко години по-късно започва да посещава първата частна софийска галерия „Арт 36“, където се събират имена като Цанко Панов, Георги Трифонов, Иван Кирков, Георги Божилов-Слона. По това време Ани Петрова става неизменна част от откриването на почти всяка експозиция в столицата.
Едва миналата година обаче започва да си преглежда архивите, снимани на лента. „Оказа се, че част от авторите нямат публикувани никакви техни фотографии. И така, от дума на дума, при разговори с приятели, се роди идеята за изложба”, разказва фотографката. И се получи добре, продължава тя, защото, освен че виждаш автора, разбираш какво той е мислел за изкуството в някакъв определен момент от живота му. Под всяка снимка има цитат от съответния художник с идеята думите да го изразяват най-добре.
Това не е изложба само на портрети, а на състояния
Ани говори за творците като за свое семейство. „С много от тях бяхме доста близки, споделя тя. Някои са ми признавали, че аз съм първият външен човек, допуснат в ателието им”. Спомня си, че една от най-хубавите й снимки е направена от Иван Кирков. Тя е като рисунка, обяснява Ани. По думите й Кирков за първи път хващал фотоапарат, но нещата му се получили доста добре.
Мечтата на Ани Петрова е българите да обръщат по-голямо внимание на изкуството, както е в Китай. В събота и неделя хората ходят семейно на изложби и купуват картини. Тук по-често си сменяме смартфоните, независимо че след два месеца вече са остарели, разсъждава тя. А ако си купиш произведение на изкуството, то не просто е безценно, а в него винаги можеш да откриваш нови неща...
Ани за художниците
Иван Андонов: Ренесансова личност, за която знаем много малко, художник, актьор, режисьор, аниматор.
Магда Абазова: Просто я обичам.
Генко Генков: Странник.
Иван Ненов: Когато го снимах беше над 90-годишен. Той винаги е изглеждал перфектно.
Георги Божилов-Слона: Снимах го в едно ателие, след като цял ден си бяхме мълчали...
Димо Колибаров: Морски човек.
Стефан Божков: Странното при него е, че всичко е много подредено.
Вихрони Попнеделев: Един от най-цветните художници.
„Художникът в кадър“ представя още Едмон Демирджиян, Доньо Донев, Кольо Карамфилов, Любен Зидаров, Иван Нинов,Чавдар Петров, Павел Койчев, Захари Каменов, Свилен Блажев, Цанко Панов, Спартак Дерменджиев, Иван Кирков, Борис Димовски, Енчо Пиронков, Румен Скорчев, Чавдар Николов, Атанас Хранов.
Изложбата продължава до 3 декември в софийската галерия „Стубел“.
