Неговият нов албум е продуциран от великия Куинси Джоунс, който открива кубинеца на джаз фестивала в Монтрьо (2006). През последните четири години обикаля света с Ришар Бона, а по време на първото си турне в Китай е поканен да работи с прочутия композитор на филмова музика Тан Дън, певицата Сийда Гарет и Куинси Джоунс по създаването на английската версия на музикалната тема на световното изложение в Шанхай. Алфредо Родригес, който казва за себе си, че просто свири за хората и обменя любов, бе един от най-специалните гости на джаз феста в Банско (2023).
И, ако в думите му има любов, то тя идва от най-съкровените кътчета на душата. Идва с чистотата и неподправеността, която само един много голям музикант може да съхрани – за да остане голям. Неговият начин да приобщава публиката, със сигурност, има много общо с корените му. С щастието да бъдеш кубинец – дори в затвор. С това да си обречен да не можеш да бъдеш нещастлив... И това е вродена, а не придобита психология. Това е начинът – не просто да оцеляваш, а да възкресяваш собствената си уникалност, след като си успял да изплуваш от „капана“ на сигурното „щастие“. Ти самият вече ставаш проводник на щастието...
Куба е нереална държава – псевдоутопия, в която огромните минуси на режима съжителстват с още по-огромните плюсове на човещината. „Това е хуманизмът и ние трябва да го приемем. Единственият начин, по който можем да направим света по-добър, е да образоваме нашите деца, да образоваме семейството си, да образоваме хората около нас – да вървят към доброто, вместо към лошото“, казва Алфредо. Затова и музиката може да бъде всичко. „Може да е нещо наистина добро. Може да бъде и нещо наистина лошо. Може да бъде всичко, което пожелаете. Защото музиката се прави от хора и ние по природа сме добри хора и лоши хора“, категоричен е той.
Сега, през 2023 година, той избира и тръгва по своя Coral Way – където освен прекрасна музика, има много любов, 4-годишна дъщеря, бащинство и ново начало...
Алфредо Родригес – за българската връзка и „удобството“ да свириш в трио, за сравненията с Бил Еванс и Кийт Джарет, за приятелството в музиката, музикалното семейство и сравненията със спорта, за музиката като негов първи език, за Куинси Джоунс – от и за него, за бащинството. И още: Вярва ли, че музиката е мисионер на доброто. Има ли музика, в която не можеш да откриеш красота. През какъв етап от живота преминава в момента. Как изглежда Куба днес и защо не се връща там често...
Да започнем с една „българска“ връзка. Свирил сте преди доста време с българския басист Петър Славов. Имал ли сте други пресечни точки с България през годините?
- Всъщност, с други български музиканти не съм свирил, но слушам българска музика, и то много често. Българският национален хор (Има предвид хор „Мистерията на българските гласове“ – бел. а.) от дълго време е една от любимите ми групи. Честно казано, слушам ги почти всеки ден. След като срещнах Петър преди повече от 15 години, той ми даде много музика от България и аз просто я слушам. Но все още не съм свирил с друг музикант от България...
В едно интервю от 2018 г. казвате, че триото е в основата на всичките ви музикални проекти. Това ли е най-„удобният“ формат за Вас като музикант?
- Всъщност, не. Много харесвам триото, а и с трио най-лесно се прави турне. От друга страна, има много неща в триото, които го правят желано от музикантите. Първо – бас, барабани и пиано е традиционен формат, който винаги работи, и който аз много харесвам.
Израснах, слушайки триотата на пианисти като Кийт Джарет, Бил Еванс, Лени Тристано, Телониъс Монк. Мога да назова още много страхотни джаз изпълнители, които съм слушал, и които свирят в трио. И мисля, че триото е нещо, в което винаги ще участвам. Но това не означава, че само в трио се чувствам комфортно. Харесвам всичко. Обичам да свиря соло на пиано. Обичам да свиря със симфоничен оркестър. Имам много и най-различни проекти.
Споменахте Бил Еванс и Кийт Джарет, с които доста често Ви сравняват. Това дразнещо ли е за Вас?
- Нямам нищо против. Всеки има право на мнение. Сигурен съм, че имам влияние от тези музиканти, защото съм слушал много от тяхната музика, така че съм сигурен, че има нещо в моята музика, което може да звучи подобно на тях.
Аз обаче идвам от страна, много различна от тях. Идвам от Куба, която е на противоположния полюс, когато става дума за американски джаз. Мисля, че получава добро комбинация между американската традиционна музика, джаз и след това моето наследство, което идва от Африка и от Куба, от Латинска Америка. Живеем в момент, в който всичко в света е още по-свързано – чрез интернет, чрез глобализацията, чрез мултикултурализма... Всичко това оказва влияние върху голяма част от музиката и влияе върху публиката, така че наистина се надявам, че хората приемат повече единството, вместо да се разделят или да поставят граници помежду си.
С Майкъл Оливера, един от Вашите музиканти, се познавате от деца. Важно ли е да имате на сцената тази сигурност – че до Вас стои приятел?
- Мисля, че трябва да има баланс, който е комбинация от много неща. Аз, например, свиря с много барабанисти. Ето, Майкъл не успя да дойде в Банско и трябваше да свиря с друг – един невероятен барабанист от Иран.
Аз обичам да изпробвам различни нови неща, но понякога срещаш някой, който наистина е в същия път, в който си и ти, и заедно търсите едни и същи неща, когато става въпрос за музика, а също и извън музиката...
Важно е да можеш да намериш хора, които свирят добре. Но това трябва да са и хора, които уважават кариерата ти, уважават живота ти – хора, които могат да направят група. Не е само музиката, защото, честно казано, това е като спортен отбор. Понякога не всеки може да бъде звезда, и това е много важно. Във футбола има 11 играчи, не всеки може да бъде Меси или Кристиано Роналдо. Трябва да имаш хора, които подкрепят други хора и хора, за които голът е важен, важна е защитата. И така е във всеки спорт, така е и групите – някои хора са лидери, други не са, но те подкрепят групата и това е най-важното.
Това, което искам да кажа, е, че някои хора търсят само лидерство в своите групи. А аз мисля, че трябва да се търси музикалното семейство, някой, с когото наистина гледате в една посока и само по този начин можете да създадете нещо, което може да продължи... И то не е като да свирим два дни и след това кой откъде е. Искам да бъда с хора, с които можем да свирим вечно. И можем да създадем нещо наистина мощно и голямо, и различно.
Харесвате музиката от Южна Африка, Бенин и Сенегал. Бил ли сте в тези държави?
- Бил съм в някои от тях. Бил съм на някои места в Африка – и по работа, и за удоволствие – за да усетя музиката и културата като цяло, а на други места съм свирил. Имам съм доста концерти в Мароко и Южна Африка.
Не забравяйте също, че в Куба африканската култура е много силна. Ние сме били колонизирани от испанците, които водят в страната ни хора от Бенин, от Камерун, от Нигерия. Ето защо, африканската култура в Куба е толкова силна. Така че в Куба всъщност не е нужно да ходите в Африка. Африканската култура вече е в Куба.
Вярвате ли, че музиката е мисионер на доброто?
- Музиката може да бъде всичко. Музиката може да бъде всичко (Повтаря го два пъти, замисля се и след това продължава – бел. а.). Може да е нещо наистина добро. Може да бъде и нещо наистина лошо. Може да бъде всичко, което пожелаете. Защото музиката се прави от хора и ние по природа сме добри хора и лоши хора. Това е хуманизмът и ние трябва да го приемем. Единственият начин, по който можем да направим света по-добър, е да образоваме нашите деца, да образоваме семейството си, да образоваме хората около нас – да вървят към доброто, вместо към лошото. Това е най-доброто, което можем да направим...
Музиката е същото нещо – тя е създадена, за да бъде език, на който хората да общуват помежду си. И винаги казвам, че музиката е моят първи език. Английският не е първият ми език, разбира се, но музиката определено е първият ми език – преди испанския или преди всичко, което мога да говоря. Излизам на сцената и знам, че мога да се свържа с хора на различно ниво, което всъщност не мога да направя с думи... Поне знам какво правя и знам, че искам да изразя положително и щастливо послание и надежда към всички, които са в публиката – и това е моето послание. Това е начинът, по който искам да виждам света...
Една дума за Куинси Джоунс?
- (Замисля се – бел. а.) Unity (Означава единство, хармония, разбирателство – бел. а.). Куинси е човек, който е събрал толкова много други хора. Той е продуцентът на много големи легенди, които събира заедно. Мисля, че това е едно от най-важните неща, както и посланието му да приемаме култура като знак за гостоприемство. Въпреки че сме различни и можем да имаме своите аргументи и противоречия, и можем и да мислим различно, трябва да се отнасяме с уважение един към друг и да се опитаме да направим света по-добър, като работим в една и съща посока.
Едно изречение от него към Вас?
- Просто, бъди искрен със себе си, бъди честен към себе си. Просто, всеки път, когато се събудиш сутрин, помисли за живота, който би искал да имаш и това е най-важното...
Казвате, че той Ви е научил да намирате красотата във всяка музика. Справяте ли се с тази задача? Има ли музика, в която не можеш да откриеш красота?
- Няма такава музика. Говоря за всички видове музика, за всички жанрове, във всички държави... Не е имало случай да отида някъде и да кажа, че не харесвам местната култура. За мен не става дума за общото, а за личното. Кой прави музиката? Това не е държавата...
Например, ако говорим за Куба, аз обичам кубинската музика, ако говорим за страната България – обичам българската музика. Сега идва въпросът кой е създал тази музика? Тогава можете да ми посочите конкретни хора и понякога това ще ми хареса, а понякога – не. Така че не става въпрос за нещо общо. Когато някой ме пита харесвам ли регетон, или хип хоп, или поп – да, харесвам всички тези жанрове. Обичам всички видове музика. Въпреки, че сега говоря за мейнстрийм и може би няма да харесам всичко толкова много, защото е твърде комерсиално...
Бихте ли живял в Китай?
- Живях в Куба, което е дори по-лошо от Китай, така че определено мога да живея навсякъде.
Честно казано, мога да живея навсякъде по света. Ако ми питате „Бихте ли искал да живеете в Китай?“, ще кажа „Не ми харесва да живея в Китай“. Не. Защото е много подобно на това, откъдето идвам – в Куба и комунизма. Аз не харесва всичко това, затова живея в Съединените щати. Живея в Щатите, защото почувствах диктатурата в Куба – не само по отношение на музиката. Те не позволиха на музикантите да свирят джаз, да свирят рок, да свирят хип хоп – само, защото това беше музика, направена от американци. Не харесвам този начин на мислене, харесвам всеки да може да прави каквото си иска. С правила, но все пак свободно.
Но ако ме поставите в Китай и това е единственото място, където трябва да живея, ще намеря спокойствие. Ще намеря начин да направя тази страна може би малко по-добра, въпреки че поставят бариери и не ви позволяват да правите неща, но все пак ще опитам...
Казвате, че с музиката си се опитвате да изразите кой сте, как се чувствате и през какво преминавате в момента...
- Да, така беше преди, така е и днес. Винаги съм бил в тази ситуация – по отношение музиката. Музиката е просто превод на моя живот. Така че всичко, което живея в момента – това е начинът, по който свиря.
Моят нов албум се казва Coral Way – защото това е улицата, на която живея сега в Маями. Това е нещо ново. За мен това е нов живот. Аз свиря това, което изживявам. Сега съм баща, имам дъщеря на четири години и това промени живота ми по толкова много начини. Така че определено всичко, което се случва в живота ми всеки ден, се отразява на музиката ми по един или друг начин.
Как се чувствате сега и през какъв период преминавате в момента, в чисто човешки план?
- Чувствам се добре. Изживявам бащинство. Дъщеря ми е любовта на живота ми. И тя ме учи на толкова много, откакто се е родила. Не знаех много неща за света, преди тя да се появи, така че се уча. Опитвам се да бъда най-добрият баща. И се опитвам свиря на различни места, за да й покажа, че баща й прави нещо, защото обича музиката, обича я нея, и иска един ден тя да бъде много горда с мен.
Бях за месец в Куба през 2008 г. С какво би ме изненадала страната, ако отида сега пак там...
- Това е труден въпрос. Защото аз напуснах Куба през 2009 г. И, ако трябва да съм честен, не ходя твърде често. Отивам само да видя моята баба, която е единственото семейство, останало там. Но, когато става въпрос за Куба, за страната и какво се случва там в културно отношение, и без да съм там, мога да Ви кажа че не виждам някакъв напредък. Това, което виждам, е упадък през цялото време – падение, по-малко култура, по-малко от всичко. Не се случва нищо положително... Общо взето, моите и Вашите спомени от Куба са еднакви (Смее се – бел. а.).
За мен като турист беше един невероятен месец...
- Сигурен съм. Културата, хората. Всички са щастливи. Ние, кубинците, можем да намерим щастието навсякъде и във всичко. Човешкото същество е такова – може да го вкараш в затвора, да умира, но то вярва, че един ден просто ще се събуди и ще си каже: „Трябва да продължа“.
Все още ли са такива кубинците?
- Да, същото е. Ние сме в същата ситуация. Все още има диктатура и никой не може да говори за революцията. Никой не може да излезе от страната. Но и не иска... Все още ти слагат печат в паспорта... Например, аз съм кубинец, но не мога да се връщам в Куба с моя кубински паспорт, освен, ако нямам специално разрешение. Така че, докато нещата стоят по този начин, ние сме наистина зле. Знам, че има страни, в които е много по-зле от Куба... Но ние все още не можем наистина да гласуваме за президент. Имаме един и същи тип правителство от 1959 година – повече от 60 години. А това е ужасно. Трябва да има баланс и промени навсякъде, не само в Куба, навсякъде...
Как бихте продължил изречението „Аз съм човек, който обича...“?
- ... който обича музиката. Който обича живота. Който обича човечеството. Който обича надеждата... Този мой последен албум беше композиран по време на ковид. Бях затворен вкъщи. Не можех да свиря година и шест месеца. Година и половина не бях излизал на сцена, пред публика, така че бях в много тъжен момент. Но в музиката, която създавах, има много радост и много надежда. Търсих този момент днес, когато мога да изляза наистина на сцената без маска и просто да свиря за хората и да обменяме любов. Това съм аз...
