Щастие, отгледано в музика. Това е Луси Удуърд, певицата, която дойде на джаз феста в Банско – не просто да пее, а да разсее всяка една (не)възможна тъмнинка около себе си...

Отгледана е от оперна прима и диригент. Приета е в елитното училище Manhattan School of Music, но се „отлюспва“, защото иска да пее по свой начин. Иска да бъде част от рок група, да се развива така, както сърцето й подсказва, сред космоса от клубове в Ню Йорк. Когато е на 16, получава първите си сто долара, за да излезе на сцената и да пее. Само месец по-късно получава други сто долара, за да запише песен. Тогава си казва, че ще може да живее от пеенето. Започва да записва реклами и джингли за радиото и телевизията. После става част от сватбарска формация, която има по 4-5 сватби на уикенд. Това, по собствените й думи, й дава страхотна сила. Тогава е на 21. Постепенно започва да пее беквокали за различни изпълнители, а в един момент хваща китарата и започва да композира... Прави своя група, с която обикаля буквално всеки клуб в Ню Йорк.

Пътят на Луси – от върхове и спадове, не спира до тук. След хиляди откази от звукозаписни компании, най-сетне подписва мечтания договор. Следва турне в Япония, гостуване в шоуто на Джей Лено... Тази „приказка“ обаче продължава по-малко от година. И, както тя казва: „Станах истински артист, когато се наложи сама да инвестирам в музиката си. Тогава започнах да пиша песните, които искам, а не тези, които издателят налага“.

Снимка: Даниел Димитров

Луси Удуърд работи с групи като Pink Martini и Snarky Puppy. Над четири години обикаля света с Род Стюарт. Била е беквокалистка и е правила аранжименти за Селин Дион, Барбра Стрейзанд, Шака Кан. Между 2018 и 2020 г. гастролира в Северна Америка и Европа с номинирания за „Грами“ китарист Чарли Хънтър, двамата имат записани два албума. Песни на Луси Удуърд влизат в саундтрака на немалко филми, сред които „Какво искат момичетата“, „Лас Вегас“ и „Ледената принцеса“. Нейният пети студиен албум е продуциран съвместно с носителя на „Грами“ – Дейвид Гарза, в записите участва изключителния басист Тим Льофевр.

Нейният живот е луд, пъстър и интересен – колкото нея самата, каквато е и на сцената. И както публиката в Банско я усети – истинска, общителна и вдъхновяваща с енергията си. Като човек, който умее да цени щастието, особено, когато е стигнал до него през тунели от тъмнина...

Луси Удуърд – по една дума за най-големите музиканти, с които е работила, за разпада на човешките отношения и за тъмната страна на щастието, за първите сто долара и за идеалната сватбена музика. И още: Лесно ли се отказва от нещата в работата и в живота. Колко луд е днес светът на музикалната индустрия. Би ли искала да живее на друга планета...

Луси, работила сте с едни от най-големите имена в световната музика. Предлагам да започнем с един кратък блиц – едно име – една дума. Pink Martini?

- Страхотни.

Джей Лено?

- Забавен.

Род Стюарт?

- Невероятен, легенда.

Чарли Хънтър?

- Войник, трубадур.

Селин Дион?

- Перфектната певица.

Барбра Стрейзънд?

- Също – перфектната певица.

Шака Кан?

- Стратосфера. Стига до Луната.

След толкова много сватби, как изглежда идеалната сватба в музикално отношение?

- Може би с Black Eyed Piecе, защото създават усещането за щастие и за купон. Харесвам Дженифър Лопес и Пинк. Поп... Забравете какво казах. Фънк, фънк, фънк! Само фънк – от 70-те. Има толкова много хубава музика, създадена по това време. Шака Кан, Арета Франклин, Стиви Уондър, Принс... Сватба.

Вие самата преживявала ли сте емоцията на сватбата – като булка?

- Да, но вече съм разведена... (Смее се с глас – бел. а.)

А на кой музикант Вие платихте първите 100 долара?

- Китарист трябва да е бил, но нямам точен спомен. Китарист от първия ми бенд.

Казвате, че навремето много бързо сте се отказала от обучението в Manhattan School of Music. Днес лесно ли взимате подобни решения, лесно ли се отказвате от нещата в работата и в живота?

- Много добър въпрос ми задавате… Не, не се отказвам лесно... Аз бях приета там, но, може би, на твърде крехка възраст, бях едва на 16. Не ми беше дошло времето да осъзная какво значи това... Емоционално не бях готова за едно такова джаз училище – от най-високо ниво.

Но ще Ви дам един друг пример. По време на пандемията човек имаше възможност да опита нови неща и да се пооткаже от тях. Аз започнах да свиря на барабани и се отказах. Осъзнах, че е много трудно, и престанах.

Но благодаря, че ми напомнихте за това. Пак ще се пробвам с барабаните (Смее се – бел. а.).

Колко луд е днес светът на музикалната индустрия – тази, в която Вие работите?

- Безумно луд... Толкова е трудно музиката ти да бъде чута. Всеки ден в Spotify се появяват 60 000 нови песни. Шейсет хиляди! Как точно да бъдеш чут?... Казваш на приятелите си, на своите почитатели, и се надяваш, че те предават нататък, на още хора. Обаче после това, което си постигнал, за една минута може да изчезне... Заради инстаграм, всичко зависи от едно движение на пръста върху клавиатурата. Така че е трудно да печелиш пари с музика. Конкуренцията е убийствена...

Затова ли обявихте, че ще издаване по една нова песен всеки месец?

- Така са правили хората преди 20 години. Всеки месец наистина са издавали по една нова песен. И всъщност може да е старомодно, но хората продължават да го правят и мисля, че това е добре – всеки месец нова песен.

Бихте ли искала да живеете на друга планета?

- Не, защото не знам какво ще има там. Но, може би, бих отишла да живея на планета, на която хората са по-добри, по-мили и по-сърдечни... Важни са човешките отношения и взаимовръзките между хората. Там бих отишла...

Това ли е, което Ви липсва най-много и в живота?

- Като отношение, аз получавам това, което искам – от хората около мен, от моето семейство и моите приятели, както и от моите почитатели. Но като гледам света,  който се разпада, особено в Америка, в политическо отношение... Като виждам расизма, който се шири, отношението към жените и към техните тела… Това е толкова тъжно и толкова жалко, и връща човечеството много назад...

Аз съм изградила своя живот с хора, които имат тези ценности, които се обичат, но като погледна извън моя свят, там е наистина ужасяващо.

Щастието има ли тъмна страна?

- Да, защото трябва да минеш през тъмнината, за да изпиташ щастието...

А защо имам усещането, че разбирате, когато някой около Вас говори на български...

- (Смее се с глас – бел. а.) Всъщност, нищо не разбирам. Но мога да идентифицирам отделните думи, слушайки езика – като ритъм. По същия начин – като ритъм, научавам и думите, които казвам на публиката, когато трябва да говоря на език, различен от моя роден.

Как бихте продължила изречението „Аз съм човек, който обича…“?

- (Замисля се – бел. а.) Труден въпрос... Истината.