Когато правиш музиката с радост, тя по друг начин стига до хората. Влива се като животоспасяваща свежест в тялото и те кара да се усмихваш. И това е чудо, което само един симпатичен „нечовек“ би могъл да направи...

Колумбийсият пианист, певец и саксофонист Хесус Молина демонстрира мултиталанта си на джаз феста в Банско. Заедно с израелския басист Алекс Полиба и двама барабанисти – Данило Амуедо от Бразилия и Джей Пи Фондес от Чили, Хесус донесе в Банско елегантен латиновкус чрез музикално пътешествие, което минава през целия свят – от фюжън и тимба до джаз, салса, поп и латино...

Хесус Молина започва да свири на саксофон на 12 години, на 15 се насочва към пианото, а на 20 получава стипендия от Latin Grammy Cultural Foundation. Заминава да учи в Бъркли, където се среща с Алекс, Данило и Джей Пи, и по-късно, през 2022 г., създават квартета в Лос Анжелис. Любопитно е, че двамата виртуозни ударняци свирят заедно на един барабанен сет.

Изберете магазин

Разгледай онлайн нашите промоционални брошури

Цените са валидни за периода на акцията или до изчерпване на наличностите. Всички цени са в лева с включен ДДС.
Advertisement

Снимка: Константин Зайков

По време на шоуто към тях се присъединява и Хесус, който също пее, свири на пиано, на саксофон и на китара, и дирижира цялата банда, както и... публиката. Той е харизматичен, умерено провокативен и неизбежно усмихнат – сякаш, за да защити собствените си думи, че джазът не е само стил в музиката, а начин на живот, който проповядва свободата.

И това са думи от човек, който вярва в Бог и вярва, че Той е единственият специален гост на концертите му... Вярва в силата на изкуството и възможността да прокарваш пътеки на джаза в непроходна колумбийска кора. И засега успява. И може би чудото престои. Все пак, Хесус е все още само на 27...

Хесус Молина – за ролята на баща и за музиката в името на първото му дете, за предизвикателство да правиш джаз в Латинска Америка, за страховете и безстрашието, за вярата и има ли нещо над нея. И още: Колко далеч е Европа от Колумбия. Как се прокарва пътека в непроходна гора. Как изглежда красивото бъдеще на джаз музиката...

Хесус, какво е да си баща на едномесечно бебе, когато ти самият си на 27?

- Това промени изцяло моя живот. Не знам как да го опиша... Тя изцяло зависи от мен, от нас, с майка й. И това е изумително усещане. Непрестанно, всеки път, когато мога, свиря за нея. Слагам я пред мен и заедно свирим на пианото. (Показва видео на телефона си, в което дъщеричката е в скута му, а той свири на пианото – бел. а.). Свиря й и джаз, и поп – всичко.

А коя е щастливата майка?

- Тя е от моя роден град и е най-щастливото нещо, което ми се е случвало в последните години. Женени сме от една година. Аз вече имам един развод зад гърба си...

Кога успяхте да се ожените и разведете на тази крехка възраст?

- Това е животът. А аз обичам жените! Надявам се да остана завинаги със сегашната си съпруга...

Лесно ли избрахте името на детето?

- Имахме дълъг списък с имена, но не харесвахме нито едно от тях. Тогава си казах, че тя трябва да се казва Мелоди (Мелодия – бел. а.). Защото това всъщност е най-добрата мелодия на моя живот. И така се роди имено Мелоди Молина...

Вие сте в България, една европейска държава. Колко далеч е Европа от Колумбия?

- В музикално отношение сме много далеч... Защото в Колумбия се създава предимно музика на фолклорна основа, и то с нашите специфични народни инструменти.

Ние сме много топли и сърдечни хора. Казваш „Здравей“ и вече пет пъти си прегърнал човека, с когото току-що си се запознал. Много различно е от тук...

В този смисъл, не е ли голямо предизвикателство да правиш джаз музика?

- Не просто голямо, а огромно. Огрооомно предизвикателство. Аз свиря вкъщи по цял ден, а моите родители постоянно ме питаха: „Каква е тая музика? Какво е това, което свириш?“. Въпреки че никой не ме разбираше, аз бях убеден, че искам да продължа.

Как се прокарва пътека в такава непроходна гора?

- Основно, през социалните медии. Правиш постове за джаз, разказваш, говориш, обясняваш... Постепенно започват да те забелязват, да те разбират...

Сега правите ли големи концерти в Колумбия?

- Сега вече – да. Но не и преди да замина за Щатите. След като се наложих там и станах някакво име, нещата се промениха. Освен това, аз имам кариера и на певец, и повече пея. Пак свиря, но пеенето върви повече.

Излизате на сцената за първи път на 7 години. Какво от 7-годишния Хесус остава и днес на сцената? Какво не се промени?

- Остана същата радост и същата страст от това, че правя музика и я споделям с хората. Никога не ме е било страх от сцената – нито на 7 години, нито сега. Много колеги треперят, преди да излязат пред публика. При мен няма такова нещо (Смее се – бел. а.).

А от какво Ви е страх?

- Страх ме, че ръцете ми може да пострадат и няма да мога да правя музика...

Вие сте пианист, певец и саксофонист? Кога и как комбинирате тези три страни?

- Всеки път нещата се получават съвсем естествено. Когато правя концерт, в който пея, свиря на пианото. След като свърша с пеенето, взимам саксофона и правя соло, после отново се връщам на пианото.

Коя обратна връзка е най-важна за Вас като артист?

- Тъй като всяка аудитория е различна, както и всяка култура е различна, най-важно за мен е хората да се усмихнати по време на концерта, а след това да се приберат вкъщи с щастие в сърцето. Иначе вярвам единствено на Господ...

Учудвам се, че за първи път в нашия разговор споменавате Божието име? От интервютата Ви се разбира, че сте вярващ човек...

- Да... Всичко това идва от майка ми. И всъщност, не става дума за религия, а за взаимоотношения, за близост. Тя ме научи на това и от нея идва тази близост с Бог...

Майка ми е причината да съм тук, да свиря по цял свят и да съм с Вас сега. Тя не беше музикант, но Бог я използва като оръдие, за да мога да поема този път и да стана музикант. Тя непрекъснато казваше: „Направи това! Изсвири това! Направи транскрипция на това, което си чул“. Без изобщо да разбира от музика. Пуска ми Ричард Клайдерман и ми казва: „Научи се да свириш като него“. Така започнах...

Как изглежда красивото бъдеще на джаз музиката?

- На нас, младото поколение, е отговорността да задържим джаза жив! Джазът не е просто стил в музиката, джазът е начин на живот, който проповядва свободата.

Има ли нещо над вярата?

- Не. Над Господ няма нищо друго. Аз винаги казвам, че прославям Господ и посвещавам на него това, което правя, независимо в коя държава съм и каква е културата там. С риск да има недоволни от това...

Снимка: Константин Зайков

Наскоро бях в Индонезия и по време на целия концерт говорих за Бог и казах, че ако имам специален гост, то това е Господ.

Как бихте продължил изречението „Аз съм човек, който обича...“?

- Аз съм човек, който обича Господ, музиката... Господ, семейството и музиката.