В пиесите на Майк Бартлет всичко и сякаш винаги започва нормално. Дори прекалено нормално. Сиво, битово, досадно. Докато не се пропука и не израсте в свръхобоснована шизофрения – на общество, което мисли, че е рационално, но всъщност е дълбоко разкъсано...
Авторът е майстор в умението си да разбива не просто взаимоотношенията, а самата представа за човека – този човек, който отдавна е започнал да се превръща в човекоподобно. Така е и в бруталния „Бик“ („Топлоцентрала“, 2023), и в психарския „Договор 2019“ („Театър 199“, 2019), и в скандалния „Петел“ (Младежки театър, 2018).
Градина, която прилича на затвор
Действието в „Албион“, в Младежкия театър, започва в градината на имение в Оксфордшир, наскоро закупено и реновирано от бизнесдамата Одри Уолтърс. Скучната битова идилия трае точно три минути. После избухва пожар. И този пожар е жена...
Сценографията на Елис Вели затваря героите в пространство, което уж е открито – градина, оранжерия, стъклена опаковка, но всъщност прилича на озеленен затвор. Градина на тесногръдието. През мръсните стъкла зрителят е принуден да гледа света на героите в продължение на 160 минути – дължина, която е едновременно амбиция и изпитание. „Албион“ има два очевидни минуса – протяжността и визуалната призрачно-прозрачна и уж невидима бариера, които превръщат гледането в усилие.
И все пак, това усилие е част от концепцията. Защото тук театърът не е комфортен. Той не позволява пуканки, нито паузата на дистанционното. Това е театрален блокбъстър, който изисква търпение, за да изтърпиш нетърпимия живот на героите.
Койна срещу всички
Одри на Койна Русева е анимационна в най-добрия и най-опасния смисъл на думата. Заради кинематографичния похват, заради стъклената среда-менажерия, тя изглежда като фигура, излязла от друг жанр – като жена, която не принадлежи на този свят, а го разкъсва отвътре.
Появата ѝ на сцената помита, размазва и обърква всичко. Тя е център на гравитацията. Койна срещу всички останали. Гласът ѝ – режещ като нож, преминава през модулации, които понякога са на ръба на търпимото. Но тези вокални изблици имат оправдание – майчинската болка и липсата, и децата, които не се завръщат...
Линията майка–дъщеря е колкото тънка, толкова и здрава, въпреки привидния си нездравословен вид. В този катастрофичен женски свят мъжете стоят между редовете. И въпреки това Мъжът – съпругът, е единственият, който обича Нея, независимо дали става дума за Одри или Зара.
Това е женски апокалипсис, дамски гамбит. Битка на характери, в която любовта не е спасение, а остатъчна топлина...
Комедия без смях
„Албион“ е комедия, по време на която никой не се смее. Или поне не истински. Хуморът е нервен, сух, болезнен. А микрофонният театър – използван като усилвател на реплики и конфликти, безумно ограбва от „живото“ присъствие. Дистанцира, вместо да приближава. Прави всичко по-ясно, но по-малко живо.
Героите играят дисциплинирано, но често без емоционален риск. Това е ансамбъл, който изпълнява партитурата прецизно, но рядко я разкъсва. Елеонора Иванова е бижуто в този сюжет. В нейната Зара има пулс, уязвимост, бъдеще. Тя е възможността за ново раждане в свят, който се разпада.
Станка Калчева е отново силна и отново писателка, след силното си присъствие като Патриша Хайсмит в „Швейцария“ („Театър 199“). Тук тя е не чак толкова ясно назованата авторка Катрин – фигура на недоразбрана любов, скандал в тишината на глухото. Нейната линия със Зара е едновременно ухажване и отчаяние – интимен сблъсък, който остава леко недоразвит, но болезнен.
Омиротворяващото присъствие на Ангелина Славова като недобредошлата прислужница Шерил е необходимото противотежестно тяло – тя е въздух сред задушливата морална оранжерия.
Албион като ембрион...
„Албион“ е животът като неприет телефонен разговор. Картини от ръба на лицемерното самоунищожение. На ръба на псевдоетиката. На ръба на човещината, облечена в кожата на животно.
Албион е и ембрион – разказ за раждането на човека в свят, в който всеки ден е арена на сражения и поражения. Градиш дом, градина, държава, идентичност, само за да разбереш, че времето не спира. Както казва режисьорът Зафир Раджаб „времето не пита дали си щастлив, то просто продължава, докато не станеш непознат обитател на собствения си дом. Болката от носталгията е доказателство, че си живял истински. И може би няма нужда да градиш свой Албион“.
Тази режисьорска позиция рамкира спектакъла като размисъл за загубата – лична, национална, екзистенциална. Преводът на Сава Драгунчев запазва британската хладност, драматургичната адаптация на Раджаб и Лора Вангелова сгъстява действието, а музиката на Ян Руменин се превръща във въздуха на представлението. Има парти за рожден ден – и то какво! Момент, в който музиката разкъсва драмата и я издига над реализма.
...и отново театрален блокбъстър
„Албион“ е театрален блокбъстър – амбициозен, визуално затворен, концептуално плътен. Но не безусловно успешен. Дължината и микрофонният модул отнемат от органиката. Някои актьорски линии остават недоразвити. И все пак, в центъра му гори огън – Койна Русева, която превръща сцената в бойно поле.
Това е спектакъл, който не гали. Не предлага утеха. Изисква усилие. И именно в това усилие се крие неговата сила. „Албион“ не е градина. Той е оранжерия на разпада. И въпреки всичко – доказателство, че болката от носталгията значи, че сме били живи. И продължаваме като слепи да танцуваме на този хаус ремикс на живота днес, чиито диджей (М. Бартлет) е „доказан“ хипстър.
„Албион“ представя Одри – Койна Русева, Пол – Кирил Недков, Зара – Елеонора Иванова, Ана – Рая Пеева, Катрин – Станка Калчева, Едуард – Георги Гоцин, Кристина – Моника Иванова, Шерил – Ангелина Славова, Матю – Кънчо Кънев, Гейбриъл - Божидар Йорданов, и Джеймс – Мартин Емануилов.
Последвайте ни за още актуални новини в Google News Showcase
Последвайте btvnovinite.bg във VIBER
Последвайте btvnovinite.bg в INSTAGRAM
Последвайте btvnovinite.bg във FACEBOOK
Последвайте btvnovinite.bg в TIKTOK
