На осем или осемнайсет - възрастта няма значение. Всяко дете, което се вълнува от актьорско майсторство, е добре дошло в школата на една от най-обичаните ни актриси. И, може би не знаете, но освен актриса, Албена Михова има диплома за учителка в детска градина. Но не е строга като тях.
Е, може би понякога.
"Аз винаги съм искала да направя хорче, обаче аз не съм пианистка или музикантка. Мога да пея, да, но не мога да свиря, за да ги разпявам и исках нещо като "Златната монета", "Антониано" хорчето, италианското едно време беше много модерно и от там ми тръгна някаква мисъл такава, че искам с деца да се занимавам, и в един момент моето дете порасна и си казах: "Абе, аз защо не се пробвам да направя една школа. Боже, викам, на какво ще ги уча, как ще им преподавам, направо не знам, аз ли си го измисля, да гледам как се прави ли, и имам една съученичка, колежка от НАТФИЗ - Мария Банова, тя така имаше вече някаква школа и я помолих да ме насочи. И аз си създадох школата и започнах много насериозно да се взимам, купувам реквизити, шия костюми, музики, много професионално гледам както в театъра."-разказва голямата актриса.
А за да се занимаваш с деца казва, че дисциплината е важна.
"Аз не съм тука да им угаждам, те са дошли да се научат, а, за да се научат, те първо се учат на дисциплина, на последователност т.е. постоянство да идват всеки път. Не може без тези неща. Дисциплината е най-важна. Те ако не мълчат и не се уважават на сцената, те нищо не са научили за театъра.", категорична е Албена.
Децата обожават своята преподавателка и са категорични, че пожелали да следват нейното поприще щом я видели по телевизията. За Никол школата е като второ семейство: "Тук е много приятно. Албена всичко дава от себе си, за да ни научи на много неща и ние много я обичаме."
А Албена продължава с разказ за нейното детство и пътя на сина й, който също в момента учи в НАТФИЗ:
"Родителите ми бяха актьори, аз живеех в театъра, гледах отстрани - зад кулиси, актьори са си играли с мене, дуелирала съм се със някакви саби, баща ми играеше във Варненския театър "Честна мускетарска" и аз отстрани се лигавих там, бях малка. После майка ми беше в кукления театър актриса, там знаех всички песнички на майка ми, всички пиеси. И явно това, което съм видяла, съм го погълнала."
"Аз му се радвам много, че пое по този път, той е много шантав и има какво да даде на хората. Той е като мен. Има много мои качества. Има и от баща си, разбира се. Пее много хубаво, не като баща си. Много обича мюзикъли, подвижен е, висок, красив, става и за драма, и за кукли, и за комедия, за всичко става. Само, че трябва да се обучава, сега учат текстове, сега учат да говорят, той беше 3 години в школата ми, вече е в НАТФИЗ и много добре се справя. Той идваше да ми помага да мъкна неща и от помагане, "Качи се, че нямам момче" и така остана в школата и стана основното момче. Много добре се справяше, толкова рефлективен и ме забавляваше много. Веднъж ми показваше: "Не се бие така шамар, ей така се бие!" и прави така: "Шляп!" и като ме метна на пода... (смее се) И, така, де много всеотдайно дете, от раз влезе, аз не съм помагала, те не знаеха, че е мой син, защото той е с фамилия Желанков, не Михов и аз много се изкефих.", разказва актрисата.
Каква ученичка е била самата Албена? "О, нормална, не отличничка, ако това имаш предвид, шесторкаджийка не съм била. Бях със средната класа. Не съм от тия дето пушеха, даже ми викаха: "Смотана - тая не пуши, остави я". И аз после ги осмивах и те почнаха да ме викат да ги забавлявам. Мил спомен имам един музикален изпит, на който втрещих учителката ми по музика. Мария Йосифова, тя пианистка и аз трябва да пея "Non, je ne regrette rien" на Едит Пиаф. Хубаво ама аз текста не го знам и викам "Мале, само знам "Нооо риан", началото, и съм написала текста и накарах Неделина от нашия клас да държи листа на първия ред и аз излизам и намерих едно бесило, направо бесилка, някой е играл преди това и аз я хващам и излизам с бесилото на сцената и започвам да пея и Мария Йосифова докато свири ме вижда с бесилото и спря да свири, а аз продължавам да пея, обаче тя не продължава и аз пея, гледам текста в първия ред и на една фраза умря работата. Те умряха да се смеят, но се оказа, че имало някакви французи на тоя изпит, потънала съм в земята аз от срам. Та тя не искаше да ми даде изпита, та заради едно бесило, виж някои преподаватели нямат чувство за хумор, както аз", разказва през смях Албена Михова.
И, въпреки, че хората я познават като комедийна актриса, днес тя мечтае да изиграе драматична роля: "Нямам конкретна роля, но да, искам да изиграя нещо в моята възраст дори. Аз играя много вещици, баби, лелки, а пък жена млада не съм играла, майка не съм, Жулиета - абсурд. Аз не съм такъв тип актриса, въпреки че мога да изиграя дойката много добре. Играла съм Крокодилката в "Суматоха" на Мариус Куркински в нашия театър и там имах сериозно отношение към монолога, той е хумористичен, но аз го казах много силно драматично, измислиха си някои неща и даже Мариус си спомням, че се просълзи. Това е единственото сериозно нещо, което съм изиграла и с кеф го изиграх, много силно. Уцелили са ме за тази роля."
