Напусна ни американска поетеса, есеистка и феминистка Ейдриън Рич.
Родена през 1929 г., името й бързо се превръща с синоним за една от най-четените и значими поетеси от втората половина на 20 век, като още в началото на творческия си път е приветствана от У. Х. Одън за книгата си "Промяна на света", когато получава наградата на Йейл за млад поет.
След като сключва брак с икономиста Алфред Х. Конрад и след преместването си през 1966 г. в Ню Йорк, става изключително социополитически ангажирана в социалните борби за равноправие, а след 1974 г. се идентифицира силно с женското движение в САЩ.
Рич преподава като наставник по писане в Суортмур Колидж и в Колежа по изкуствата към Университета на Колумбия. Творчеството й след 1976 г. е силно повлияно от самоидентифицирането й като лесбийка в този период, отразено силно в книгите "Родена от жена: Майчинството като опит и институция", "Двайсет и една любовни поеми".
Поради социополитическите си ангажирани възгледи през 1974 г. отказва Националната награда за поетическа книга, присъдена й за "Удавяне при корабокрушение", настоявайки да бъде връчена на лишените от глас поетеси (като Алис Уокър и Одри Лорд) в американската литература.
През 1997 г. отказва да приеме Националния медал на изкуствата заради "порядките и циничната политика на Белия дом и администрацията на президента Бил Клинтън”.
В изпратено писмо поетесата е категорична: "Няма проста формула за отношението между изкуството и справедливостта. Но знам, че изкуството, и в моя случай поетичното изкуството, не означава нищо, ако просто украсява масата за хранене на сила, държаща го като заложник”.
От 1999 г. насам Ейдриън Рич живее в Санта Круз, Калифорния с партньорката си романистка и поетеса Мишел Клиф. Последната и книга – "Жени", е публикувана през 2008 г.
На български език читателите се запознават с таланта на Ейдриън Рич благодарение на книгата "За лъжите, тайните и премълчаното" – необикновен дневник, запечатал странстванията на една от най-изтъкнатите американски поетеси и теоретички на феминизма Ейдриън Рич както из неизследвани предели, така и из вътрешния мир.
Той проследява разгръщането на човешкото съзнание, преосмисляйки проблеми като майчинството, расизма, историята, поезията, начина, по който се използват знанията, политическата употреба на езика.
Дневникът потвърждава непроявените заложби на хомосексуализма и феминизма, които разширяват смисъла на любовта между жените до политическо виждане, докосващо всички нервни окончания на обществото.