На 22 септември 1908 година в 12 часа на обяд в храма „Св. 40 мъченика“ в присъствието на министрите от правителството на Александър Малинов, народни представители, духовни лица и граждани е отслужен тържествен молебен при което княз Фердинанд I обявява независимостта на Княжество България, васално на Османската империя.
България е обявена за независимо царство, а Фердинанд приема титлата Цар на българите. Това е написано на входа на храма.
Възстановката по прочитането на декларацията се води от 17 години от актьора Сава Димитров. Той дори допълва случилото се със собствен разказ.
Според него до прочитането на декларацията не се стига лесно. Княз Фердинанд I според разказа на актьора се е колебаел до последно и е предлагал все пак да се обсъди още веднъж този акт.
Решаваща роля изиграва тогавашният премиер Александър Малинов, който по думите на Сава Димитров намира разколебалия се Фердинанд и му казва че има два пътя. Единия да си замине или да прочете декларацията.
Според актьора, Фердинанд I все пак се решава да прочете декларацията за независимост, а Александър Малинов за да е по-сигурно го кара да е прочете и втори път пред събралото се множество пред „Царевец“.
Актьорът е категоричен, че това е така нищо, че историците го разказват по друг начин. В крайна светка това най-вероятно няма значение, защото декларацията е факт и е важен исторически момент в нашата история.
Апелът на ветерана-актьор е всички добре да се замислят и да погледнат назад към нашата история и да вземат пример от доблестните мъже дали нашата свобода и независимост.
В наши дни възстановката не се провежда както преди с повече участници и сюжети. Въпреки това доста хора с любопитство я наблюдават и слушат разказа на актьора за този исторически период.
Достоверен или не, като един истински актьор всичко е поднесено емоционално и завладяващо. Сава Димитров разказва, че дори през годините тази възстановка е била спирана под претекст, че Фердинанд I не бил важен за нашата история. Все пак в наши дни всичко си е на мястото, макар и представление лишено от повече сюжети и участници.
