Спряганият за наркобос Димитър Вучев-Демби оцеля за пореден път след бомбен атентата в дома му в началото на седмицата. Вучев е свързван с наркотрафик, грабежи, атентати и побои. Той е и основен свидетел по делото срещу Златомир Иванов-Баретата. Ексклузивни кадри и интервю на Росен Цветков след инцидента.
Р.Цв.: Какво е било количеството на взрива?
Д.В.: За да счупи прозорците на съседите, явно е било голямо. Първата мисъл беше, че е бомба... Нищо не се виждаше.
Р.Цв.: Втората мисъл? Кой стои зад това?
Д.В: Не съм го мислил още.
Р.Цв.: Разпитват Златко Баретата в СДВР.
Д.В.: Едва ли е той. Даже не съм казвал, че е той. И не казвам, че е той. Нито са мои съученици от „Люлин". Там имам приятели, не врагове.
Р.Цв.: Колко пъти си оцелявал на ръба, колко пъти са те атакували?
Д.В.: Златко викаше, че убива животни, аз отглеждам животни. Виж какъв парадокс. Снимай ги (сочи кучетата си – бел. ред.), тия са невзривени още. Продаваме ги и парите ги даряваме.
Р.Цв.: Имаш ли война със Златко?
Д.В.: Няма война, нито го подозирам, той не е толкова глупав. За нарковойна трябва да имаш нещо общо с наркотиците. Аз нямам. Кой к’вото прави, той си знае.
Р.Цв.: Осмели се да свидетелстваш срещу Златко Баретата...
Д.В.: Нещо ново ли съм казал? Това, че някои са се отказали от показанията си - те са изнасилени в затвора. Естествено, че ще се откажат от показанията си. Каквото е казано, е казано. Дали хваща дикиш, не ме интересува. Ако съм един свидетел, да не го осъждат. Ще остане за пример на обществото, че не е имало такъв човек, такава „фирма", избити хора. Ще стане като Маргините - занесли го делото в УНСС. Студенти да го учат... Какво ще му учат?
Р.Цв.: Бил ли си част от тая „фирма"?
Д.В.: Не, участвал съм в охраната по времето на Тони Милтенов. С другите нямам нищо общо.
Р.Цв.: Разпределял ли си наркотици през годините? В „Люлин", 4-5 район...
Д.В.: Не съм аз лицето, което трябва да говори по тази тема.
Димитър Вучев не пусна камерата на bTV във фитнес залата, която е направил в дома си. Стените й са облепени със снимки на приятелите му, също сочени за наркобосове - Мето Илиянски, Антон Милтенов-Клюна, Косьо Самоковеца. И тримата вече не са живи.
Д.В.: Липсват ми, всеки ден съм с тях.
Р.Цв.: С какво се занимаваш сега?
Д.В.: С нищо не се занимавам. Занимавам се със семейството си.
Р.Цв.: Има един ясно изграден мит в съзнанието на много хора, че ти си митичният наркобос от 90-те години.
Д.В.: Така им изнася на някои.
Р.Цв.: Има ли нещо вярно в този образ, който е изграден?
Д.В.: Че съм наркоман и пияница? Не е вярно. Има неща, неверни. Има неща - верни.
Р.Цв.: Кои са верните?
Д.В.: Нормален човек съм - имал съм грешен път. Минал съм оттам. Направил съм си сметка - кое е добро, кое е лошо. Виждал съм и по-голямо взривно устройство. Така че нищо ново не ми се е случило. Новото се е случило на жена ми и децата ми.
Р.Цв.: Какво е усещането да оцеляваш, на ръба? Ето пак оцеля.
Д.В.: Божа работа. Вярващ съм, истински християнин.
Р.Цв.: Сега ли стана вярващ?
Д.В.: По-назад във времето.
Р.Цв: Заради тежка съвест, за да ти бъдат опростени грехове?
Д.В: Моите грехове ги нося на гърба си. Аз страдам. Моите шевове са по моето тяло. Не по твоето.
