„Ударите“ на властта

Мит Ромни е американски сенатор, който може би си спомняте като опонент на Барак Обама от миналите избори. Висок, с бяла коса като за своите 68 години и толкова типично американско излъчване, че чак се чудя защо не му дадоха мястото в Овалния кабинет без излишните усилия на демокрацията. В последните месеци същият този Ромни изживява особен публичен „ренесанс“ и, както го определя една от водещите американски спортни медии, „извървя пътя от отегчен зрител единствено на мачове по водна топка до пич, когото да искаш да поканиш на барбекю в двора“. Кулминацията на тази промяна беше този уикенд в Солт Лейк Сити, когато сенаторът се изправи на боксовия ринг срещу легендата Ивендър Холифийлд в демонстративен мач, събиращ средства за детска очна хирургия.

Естествено, като 68-годишен притежател на „пилешки крака“, „мързеливи стави“ и пренебрежимо количество излишен тонус, Ромни остана на ринга около 3 минути и не успя да победи именития си съперник, макар събраните над милион долара да звучат като категоричен успех. Освен събраната сума, политикът може да се похвали с това, че „свали“ Холифийлд в нокдаун. Падането на професионалиста бе малко насилено, но аплодисментите от публиката и последвалото „хвърляне на кърпата“ от щаба на Ромни бяха отличен финал на иначе „равностойния“ двурундов мач. Перифразирайки знаменитата фраза на Мохамед Али, който се гордееше, че на ринга „лети като пеперуда и жили като оса“, Холифийлд се пошегува с атаките на Ромни. Бившият световен шампион по бокс в тежка категория призна, че мачът не е бил много труден, тъй като политикът „летял като оса и е жилел като пеперуда”.

Точно този цитат ни препраща към една друга случка от уикенда, нито толкова забавна, нито толкова позитивна. Футболният шампион Лудогорец спечели четвърта титла на България и съчета празненствата за няколко повода – титлата, годишнината от създаването си, откриването на новата трибуна „Моци“ и фотосесията на съпругата на клубния бос. За последното се пошегувах, но пък съвсем не на шега, заради неудобен въпрос, Кирил Домусчиев нарече журналист „олигофрен“ и физически го изгони от импровизираната пресконференция и от територията на „футболното бижу“ на Делиормана (което впрочем не се случва за пръв път). Заформи се грандиозна дискусия, а вината на собственика на Лудогорец беше посочена от знайни и незнайни експерти, което доведе до официално публично извинение на председателя на КРИБ и (вече бившия) заслужил член на Обществения съвет на БНР. Домусчиев се извини и лично на представителите на гилдията на специална среща с Асоциацията на спортните журналисти, които реагираха светкавично, и, напук на рецидивите по оста Домусчиев-журналисти, темата поне за момента изглежда приключена.

Но не и един друг аспект от нея – „летящите” управляващи, които „в пакет“ пристигнаха, за да открият трибуна с по-малко от 3000 места. Премиер, двама министри (нито един от тях на спорта, а на благоустройството и на финансите), кохорта охранители и свита – офанзивата към Разград беше по „земя и въздух“, а цялото усилие се оказа повече в ущърб на властта, отколкото в плюс, както обикновено се приемат „лентичките“. Да се върнем на цитата на боксовия шампион – ако не се сещате, осите кръжат около обекта на своето желание дълго и постоянно, независимо дали става въпрос за купа с мед или за резултат от физиологична дейност. Смело похарчените летателни часове на Авиоотряда на властта, засвидетелстваното уважение, парадирането с връзки (и в двете посоки), щедрите финансови стимули към подчертано частен проект, списъкът на „кръженето“ около Разград и местния Човек (главната буква не е случайна – бел. авт.) е подчертано. През 2011 Бойко Борисов пръв пожела успех на Лудогорец в А група, после пък лично откри обновената база с познатите „лентички“ и демонстративен мач, после пък дойде новата трибуна. „Общината има ангажимент по издръжката на стадиона, терена, поливане, газ, тъй като е с газова инсталация за отоплението. Когато правихме ремонтите Общината имаше ангажименти по асфалтирането на подходите към стадиона, зелените площи“, каза неотдавна в интервю по темата кметът на Разград. Наред с държавната власт, и футболната допълни „полета“ – президентът на БФС, най-силният човек в родния футбол, направи своята премиерна поява (!) на мач от родното първенство... може би повлиян именно от премиера.

Но толкова за „летенето като оса“, въпросът с „жиленето като пеперуда“ стои по същия начин. И тук не говорим за обществените тайни относно тази или онази бизнеспрактика покрай флота, продажбата на Илиянци или износа на лекарства. Няма как да знаем повече, а и всичко по-настоятелно от просто споделяне на слухове отива към безпочвени и неправилни обвинения. Но има неща, които се „виждат отдалеч“ – например строежът на същата тази трибуна. Секторът, пред който така гордо позираха министрите, е дело на дружеството „ЕИС-Строителна компания“ ООД, което е собственост на Евгени Стоянов и... „Български морски флот Порт Бургас“ ЕАД, което пък е на братята Кирил и Георги Домусчиеви.

Първо 3, а после още 2 милиона са дадени от държавата на частна фирма да построи нещо на общински терен в полза на друг частен проект, собственост на същите частници. Цялата тази история звучи като странен конфликт на интереси, за който всички си затварят очите. Точно както неотдавна се случи с правата за излъчване на родното първенство – отначало партньорската фирма, която имаше интерес да развива „продукта А група“ изведнъж се оказа собственост на един клуб (или на човека зад него, да сме точни). Тънкият момент тук е, че няма кой да извади „големите пари“ от преди няколко години – тогава щеше да стане забавно с разделянето на порции за „добри и лоши“ клубове. Може би, например и съвсем хипотетично, тези, играли с юношите, щяха да заслужат по-голям пай, а стъпващите твърдо – по-малък и серия мачове по обяд...

Все едно, будещите недоумение примери може и да са повече, но проблемът е, че в комбинация с характерното „пеперудено жилене“ на тази и онази власт особен ефект не следва. Точно затова, поне в медиите, няма да е лошо да се придържаме към оригиналната фраза на великия Али – летенето да е със смисъл, а от жиленето поне малко да боли.