Когато Русия, Венецуела или Еквадор прогнозират бюджетни сътресения заради спада на цените на нефта, е обяснимо. Но когато крал Салман предупреждава по телевизията, че заради набъбналия до 98 милиарда долара дефицит предстои орязване на социалните разходи през фискалната 1437/1438 година (по ислямския календар) - това е червена лампичка, че дори в петролните монархии около Залива положението вече никак не е розово.

Черното злато поевтинява трайно повече от година и половина. От юни 2014 до декември 2015 котировките се сринаха с повече от две трети - от 115 на 40 долара. В края на януари вече са трайно под 30 долара за барел. Това е неприятен сюрприз не само за страните-износителки, но и изненада за пазарните анализатори.

Кое кара котировките толкова нелогично понякога да хвърчат нагоре и надолу?

За по-лесно медиите обикновено обясняват всичко със „напрежение в региона”. Познавачите на пазара търсят логика в търсенето, предлагането и запасите - чисто пазарни инструменти, които обаче също не винаги дават точни прогнози.

Откакто петролът е фактор в световната политика, цената му само веднъж трайно се е повлиявала от политиката. През есента на 1973 година ОПЕК спря продажбите за Запада заради подкрепата му за Израел в поредната арабско-израелска война. Ембаргото продължи до пролетта на следващата година, а цената на нефта скочи от около 3 до 12 долара за барел.

Това е и най-тежкият петролен шок досега, тъй като цените никога не се върнаха на предишните си нива, а на следвоенния икономически подем на Америка и на Европа беше сложен прът в колелата.

Малко история

Преди това от края на Втората световна война чак до началото на 70-те години котировките се движеха между 2,50 и 3 долара за барел. Преизчислено според инфлацията и курса на американската валута през годините, в днешно време това би се равнявало на около 14-17 долара.

През годините по-късно конфликтите в арабския свят предизвикаха множество резки скокове на котировките, но пазарът винаги ги поставяше на мястото им.

След края на ембаргото котировките се закрепиха задълго между2 12 и 13,50 за барел, докато не избухна Ислямската революция в Иран. През 1978-79 и след последвалата война с Ирак година по-късно котировките драстично скочиха до 35 долара.

Почти цяло десетилетие по-късно цените не надвишиха 20 долара и дори спадаха до 15 долара за барел, докато Ирак не нахлу в Кувейт през лятото на 1990 година. Отново рязък скок до 35 долара и пак рязък спад след края на операция „Пустинна буря” до предишните си нива.

И без съществени на пръв поглед причини черното злато удари 144 долара през лятото на 2008 година!

Върховенството на пазара

Моментните конфликти влияят върху котировките само дотолкова, доколкото могат да спънат нормалния ритъм на доставки на пазара. Извън тези видими фактори през останалото време, 24 часа в денонощието, цените на нефта са функция на далеч по-сложни механизми, често оставащи непонятни и за самите играчи на петролните борси.

В един свят на финансови интереси за трилиони долари конспиративните теории могат да имат само кратковременен ефект. Когато кралят на Саудитска Арабия излиза пред народа и обявява бюджетни ограничения, трудно е да се повярва, че през предходните месеци Кралството е играло по свирката на Америка за финансово обезкръвяване на е силно зависимата от износа на въглеводороди Русия. Кое тогава обяснава цената от 115 долара само година и половина по-рано? И толкова ли заблудени са саудитците, че да затъват заради чужди, пък било и американски интереси?...

Основен фактор за цената на нефта си остават прогнозите за търсенето и наличието на запаси. Всички инвестиционни банки и десетки консултантски компании се опитват да налучкат тенденциите. Често не успяват.

ОПЕК си е наложила таван от 30 млн. барелно дневно, но в момента добивът е поне с 1,3 млн/бд повече. За да се спре тенденцията на поевтиняване на суровината, производството трябва да се ограничи с 3,5 млн/бд.

Императивите на Саудитската империя

Но Саудитска Арабия не спира да помпа нефт и предлага на пазара над 10 милиона барела всеки ден - в пъти повече от всяка отделна страна членка на ОПЕК. Обяснението е просто – там производствените разходи са най-ниски (между 15 и 20 долара за барел според различни оценки) и така саудитците все са на печалба. Другите 15 държави членки на ОПЕК нямат избор – намалят ли производството, конкурентите веднага ще запълнят празнотата.

Тази година за първи път след петролния шок от 1973 година Съединените щати започнаха да продават петрол. Макар и относително скъп, успешният добив на шистов нефт доведе до свръхпредлагане на пазарите. А оттам – и до траен срив на цените.

Така „ДжейПи Морган” драстично свали прогнозата за цената на сорт Брент от 51 на 31 долара за тази година. „Голдман Сакс” пък предрича още по-мрачно бъдеще за производителите – спад до 20 долара за барел!

Така „манната небесна” се превръща в проклятие, когато се обезцени трайно. Дори Катар увеличи цената на бензина до невижданите 1,30 реала (35 американски цента).

През тази година Русия трябва да се справя с бюджет, който е разчетен за цените на петрола от 50 долара за барел. Председателят на бюджетната комисия в Думата тези дни мрачно се пошегува, че задачата на неговите колеги да разработят „Стратегия 2030” е далеч по-приятна от задачата на финансовото министерство да успее да балансират бюджета поне за следващото тримесечие на 2016-та.

Срещу нефта играят и новите технологии в енергетиката и автомобилостроенето, които намаляват зависимостта нот въглеводородите.

Руският икономист Герман Греф го каза много точно – както каменната ера и свършила преди да свършат камъните, така и нефтената ера е напът да приключи преди изчерпването на петрола.