Теория на конспирациите

Това е коментар за независимостта. Но не тази държавната, която всички толкова обичаме да оспорваме, а за независимостта в нашите глави.

Истерията около посещението на Джон Кери в България през седмицата ме накара да си мисля, че липсата на национално самочувствие вече започва да изкривява представата ни за истинската картина в България и света. Същата истерия, но този път с обратен знак неизменно присъства и около посещенията на ръководителите на Кремъл в България.

Не че няма основания да се съмняваме в думите на политиците, но непрекъснатото истеризиране маргинализира и без това самомаргинализиращия се образ на България пред света.

Затова не се изненадвайте, че в дописката си от София „Ню Йорк Таймс” обърка името на българския премиер и го нарече „Борис Борисов". Не се чудете, че събитията във Франция родиха основно разделението "Аз съм или не съм Шарли", а не дискусията дали демографски България не е заплашена от подобни събития в близка перспектива.

Ние дори не питаме какво можем да получим от американците, а питаме какво те искат от нас. Какво можем да спечелим от руснаците, а не какво те искат от нас.

Проблемът не е в САЩ или в Русия, а в недоверието към възможностите на собствените ни политици да формулират твърди позиции пред големите.

Общото чувство на несигурност се подхравна от начина, по който работят институциите, колко лесно се корумпират. Общото чувство на несигурност се подхранва от наглите убийства, на които ставаме свидетели. Общото чувство за несигурност се подхранва от институциите, които включват репресивни механизми за неудобните, докато галят други.

Така се ражда недоверието. И съмнението, че не сме независими. А зависимите хора, не могат да се държат със самочувствие извън границите на собствените си държави. Ето това храни конспирациите.