12 убити. Сред тях – карикатуристи с международна известност, водещи разследващи журналисти и полицаи. Разстреляни като кучета на работното си място или на тротоара. Даже и събран в две изречения, терористичният акт срещу сатиричното издание „Шарли Ебдо” смразява съзнанието.

Въпреки това, френското общество превъзмогна шока. Десетки хиляди излязоха по улиците в защита на свободното слово и в знак на солидарност с близките на тези, които попаднаха под дъжда от куршуми. „Аз съм Шарли!”, обявиха милиони по света, докато кръвта на местопрестъплението още не беше засъхнала.

„Това, което видяхме, показва, че основната цел на акта – всяването на ужас, не е изпълнено”, коментира пред bTV експертът по тероризма Славчо Велков.

Красота в трагедията. Уви, никога не е толкова лесно.

24 часа след началото на кървавата саморазправа със свободното слово, имаме още един убит полицай, но и две експлозии край джамии. Подробностите и в трите случая са малко и противоречиви, никой не би се наел да търси връзка, но червената лампа свети.

Въпрос на време изглежда някой да се опита да отмъсти за „Шарли Ебдо” със същите средства, които използваха и маскираните палачи. Или пък да покаже съпричастност към действията им. Така терорът продължава и непрекъснато създава поводи за още.

Екстремистите – мюсюлмани, християни или обикновени психопати, виреят най-добре в среда на разделение. На страх. На неуправляем гняв. Най-лесно можем да им създадем тази среда като се поддадем на първосигналните емоции. Като поставим всички „мюслита” или „кръстоносци” под общ знаменател и им обявим война заради действията на единици.

Точно това иска „Ислямска държава”. Точно това искат ужким загрижените за етническата и религиозна чистота нови борци за чиста Европа. Те не могат едни без други, защото всеки плаши с другия своя „електорат” – малко като едни две български партии, които поне не проливат кръв.

Погромаджиите от двете страни на всяка барикада си приличат и по друго – те винаги са много малко. Единственият им шанс са моментите на слабост на нормалните хора. Моментите, в които шокът от една трагедия може да ги превърне в тълпа. Тогава лумпените – с бради или с бръснати глави, мечтаят да са най-отпред и да хвърлят първия камък.

Защото знаят, че ще последват други.

Има само един отговор на кръвопролития като това от Париж – нулева толерантност към екстремизма и истинско желание да разбереш другия. Това важи за всички нас, без значение на кой Бог се молим.

И за това се борят журналистите от „Шарли Ебдо”, както и всички други техни колеги, които отказват да се подчинят на страха.

Терор във Франция
  • Мнима жертва на атентатите в Париж осъдена на 6 месеца затвор
  • Измина една година от атентатите в Париж
  • Година след парижките атентати животът във Франция стана по-суров
  • Франция почита загиналите при терористични нападения на 19 септември
  • „Приятел” на парижките атентатори хванат с българска лична карта
  • Френските служби знаели за атентатите в Париж 141 дни по-рано
  • Двама бежанци, задържани в Австрия, са разпознати като джихадисти от Париж
  • Белгийските власти откриха квартирите на част от парижките атентатори
  • Появиха се кадри на бягащия Салах Абдеслам
  • Намалиха нивата на терористична заплаха в Брюксел