След първия камък не трябва да има други

12 убити. Сред тях – карикатуристи с международна известност, водещи разследващи журналисти и полицаи. Разстреляни като кучета на работното си място или на тротоара. Даже и събран в две изречения, терористичният акт срещу сатиричното издание „Шарли Ебдо” смразява съзнанието.

Въпреки това, френското общество превъзмогна шока. Десетки хиляди излязоха по улиците в защита на свободното слово и в знак на солидарност с близките на тези, които попаднаха под дъжда от куршуми. „Аз съм Шарли!”, обявиха милиони по света, докато кръвта на местопрестъплението още не беше засъхнала.

Светът осъди терора и каза: "Аз съм Шарли!" (ОБЗОР)

Реакции на лидери и обикновени хора след нападението в Париж

„Това, което видяхме, показва, че основната цел на акта – всяването на ужас, не е изпълнено”, коментира пред bTV експертът по тероризма Славчо Велков.

Експерт по тероризма: Атаката в Париж е готвена дълго, но не успя

Славчо Велков видя следите на ИДИЛ в атаката срещу "Шарли ебдо"

Красота в трагедията. Уви, никога не е толкова лесно.

24 часа след началото на кървавата саморазправа със свободното слово, имаме още един убит полицай, но и две експлозии край джамии. Подробностите и в трите случая са малко и противоречиви, никой не би се наел да търси връзка, но червената лампа свети.

Още една жертва на терора във Франция

Загиналата е полицайка

Въпрос на време изглежда някой да се опита да отмъсти за „Шарли Ебдо” със същите средства, които използваха и маскираните палачи. Или пък да покаже съпричастност към действията им. Така терорът продължава и непрекъснато създава поводи за още.

Екстремистите – мюсюлмани, християни или обикновени психопати, виреят най-добре в среда на разделение. На страх. На неуправляем гняв. Най-лесно можем да им създадем тази среда като се поддадем на първосигналните емоции. Като поставим всички „мюслита” или „кръстоносци” под общ знаменател и им обявим война заради действията на единици.

Точно това иска „Ислямска държава”. Точно това искат ужким загрижените за етническата и религиозна чистота нови борци за чиста Европа. Те не могат едни без други, защото всеки плаши с другия своя „електорат” – малко като едни две български партии, които поне не проливат кръв.

Погромаджиите от двете страни на всяка барикада си приличат и по друго – те винаги са много малко. Единственият им шанс са моментите на слабост на нормалните хора. Моментите, в които шокът от една трагедия може да ги превърне в тълпа. Тогава лумпените – с бради или с бръснати глави, мечтаят да са най-отпред и да хвърлят първия камък.

Защото знаят, че ще последват други.

Има само един отговор на кръвопролития като това от Париж – нулева толерантност към екстремизма и истинско желание да разбереш другия. Това важи за всички нас, без значение на кой Бог се молим.

И за това се борят журналистите от „Шарли Ебдо”, както и всички други техни колеги, които отказват да се подчинят на страха.