Този уикенд Златан Ибрахимович вкара поредния си шантав гол – откри резултата още „от съблекалнята“, с някакъв неподвластен на анатомията замах на десния крак, присъщ повече на карате, отколкото на футбол. Но не беше важно попадението, а това, което шведският нападател на ПСЖ направи секунди след това – свали фланелката на френския клуб и гордо показа напълно изрисуваното си тяло. Към звездите, шевиците, тигрите и останалите перманентни рисунки футболистът беше добавил редица различни имена.
Ясно е, че първата реакция е за поредния татуиран ритнитопковец, който настоява за внимание и иска да бъде различен. Всъщност суетата и футболът много често вървят ръка за ръка. При Златан Ибрахимович още повече. Но настоящият случай не е точно такъв. „Когато чуете името ми, ще мислете за техните имена. Когато ме видите, ще виждате тях...“ – когато тези думи излязат от устата на един от най-големите егоцентрици в съвременния футбол, тогава може би трябва да се замислим малко повече.
Ако не сте съгласни за определението, може би не познавате Ибрахимович. Историите са толкова много, че няма да ни стигне цял ден – когато стана ясно, че Швеция пропуска Световното в Бразилия, Златан обяви, че мачовете в Бразилия няма нужда да се гледат, защото ще е скучно без него. Попитан какво ще подари на жена си за предстоящ рожден ден, футболистът простичко отговаря: „Няма какво, тя си има Златан”. А когато Арсен Венгер с надежда и големи планове го вика на проби в Арсенал, той тръшва вратата към Лондон с думите: „В никакъв случай, Златан не ходи на прослушвания”.
В тази последователност можем да добавим още безумното му отношение към треньори и съотборници – коментарите му за Пеп Гуардиола са, че е „страхливец”, който „няма топки” (просто защото не го пуска постоянно титуляр), а съотборници и съперници редовно получават невинни шамари и безпричинни карате ритници по време на тренировки и след мачове. Неотдавна пътна камера във Франция го снима с почти 350 км/час, а малко след това като го попитаха дали Швеция ще може да се класира за световното, той отговори с клишето „Само Бог знае” и добави в свой стил „Говорите с Него в момента”.
Медиите описват това поведение като „стила Златан”, а терминът се появи след едно интервю и въпрос на журналиста кое е водещо за неговия начин на игра и дали то се дължи на балканските му корени, на шведската закалка, на отпечатък от работата с различни треньори във водещи клубове или на чепатия му характер и проблемното детство. „Шведски стил, юго стил? Естествено, че не – трябва да е Златан стил”.
Докато със същия този стил в последните две години вкарваше гол след гол, шведът успя да подпише нов мултимилионен договор с ПСЖ, да пусне шведска пощенска марка със своя образ и да се превърне в единствения посланик на водеща марка конзолни игри във Франция, подарявайки по едно персонализирано копие от новия модел на всеки от съотборниците си, „за да ги побеждава и там”. Междувременно стана и мъж на годината във Франция в класация на глобалното мъжко списание GQ, после бе избран за четвърти път в кариерата си и за спортист на годината в Швеция.
Същият този дразнещ, егоцентричен и чепат Златан в събота „даде тялото си“ вместо медиа за една социална кауза и най-официално и пред милиони стана лице на глобалната програма на ООН за борба с бедността и глада, която има заслуга за изхранването на десетки милиони бедстващи по целия свят.
„Моето име е Златан Ибрахимович. Където и да отида, хората ме познават. Скандират името ми, подкрепят ме. Но има имена, които никой не скандира – Кармен, Рахма, Антоан, Лида... Ако можех, щях да изпиша всяко едно име на тялото си. Но има 805 милиона гладуващи хора по света“ – официалният клип с посланието бе публикуван след края на мача и постъпката на Златан стана нещо повече от нелепо изкаран жълт картон.
Идеята за кампанията е на шведската креативна агенция Forsman & Bodenfors, която нашумя миналата година с „епичния шпагат“ на Жан-Клод ван Дам между два движещи се камиона. Като при всяка силна идея коментарите са раздвоени – до окуражително кимащите с глава има и такива, за които Златан продължава да е краен егоист с огромна заплата и си прави собствен PR, вместо да извади пари за няколко хляба. Факт е, обаче, че eфектът след изявата на Златан е завиден – посланието стигна до милиони хора в цял свят, социалните мрежи и традиционните медии пореден ден пишат за кампанията, а основната цел на кампанията „850 милиони гладуват, нека целият свят разбере“ е постигната. Благодарение на една силна идея и един силен вестоносец .
