Обикновено по това време на годината всички се надпреварват да правят анализ на случките от вече почти изминалите 365 дни. Изреждат се събития, успехи, провали, припомнят се резултати, почти не се забравят други – изобщо цари дух на обективна равносметка и честен обзор. Само че родният спорт е в толкова дълбока криза, че с един обективен обзор най-много да си развалим празничния дух. Така че в следващите редове ще се опитам да погледна позитивно на най-важните спортни новини на 2015 – няма да е нито обективно, нито честно, но пък може и да се окаже правилният подход.
Футболът започна да тъжи за събарянето на Син Сити още от началото на годината. Първо ЦСКА и Локомотив се сринаха от професионалната карта, и толкова добре им се получи, че после и Литекс пое по техния път надолу. Сега вместо три отбора в челото на „А“ група имаме по един във всичките долни дивизии – от „Б“ през „В“ та до „А-окръжна“. Благодарение на всичките драми обаче, успяхме най-после от само себе си да стигнем до мечтаната намалена „А“ група, още няколко отбора да изключим и напролет за всеки тим ще има медал. Левски и Лудогорец ще се впуснат в люта и оспорвана битка с Берое и Пирин, така че най-после най-интересният футболен формат по телевизията – родното първенство, ще получи нужното внимание с темповете, с които отборът от Герена получава нови спонсори. Междувременно и националите се катурнаха, въпреки реалния шанс за бараж по пътя към Европейското. И след като стана ясно, че момчетата няма за какви футболни подвизи да мечтаят, шефовете им решиха съвсем да улегнат и се наградиха с нов дом в полите на Витоша. Едноименният отбор на премиера пък се оказа най-голямото страшилище за иначе мачкащия всичко по пътя си тим на ЦСКА, за чието пък бъдеще дори и смел английски букмейкър няма да приеме залози.
В рамките на годината разбрахме, че Стилян Петров е преборил най-тежкия си съперник, а Димитър Бербатов и Владимир Гаджев си намериха нови отбори. Единият закратко беше месия в Солун (вече май за съжаление е по-скоро грешник, което пък означава, че пак ще си говорим за трансфери), а другият... е не точно нов, но пък нов шанс в стар отбор пак се брои. Важното е, че Гаджев успя да се израдва истински на една от най-изразителните победи на Левски в края на зимния полусезон, така че спокойно можем да кажем, че поредният му престой при „сините“ е изпълнен с позитивни емоции.
Същото изобщо не е валидно за капитана на националите Ивелин Попов, който през годината не ни зарадва с победи на „лъвовете“, но пък откри универсалната рецпта за борба с несгодите – „шише уиски и аулин“. Всестранни таланти са родните футболисти – ние искаме от тях голове, а пък те могат да ни научат я на танци, я на фармацефтика, на география, на философия... изобщо не е минало времето на футболни ерудити като Иво Димов, а Димитър Пенев може спокойно да си гледа старините далеч от телевизионните камери.
Оставим ли футбола настрана, отборните спортове направо си бяха за отличен. Ансамбълът ни по художествена гимнастика спечели каквото можеше да се печели –общо 14 медала от световни купи, квалификация за Олимпиадата догодина и „Спортен Икар” за втора пореден път. България ще е домакин и на Световното първенство по художествена гимнастика през 2018, когато момичетата най-вероятно ще получат подкрепата, която заслужават. Точно по същото време си спечелихме и още едно важно домакинство – на Световното по волейбол, след успешния формат на Европейското тази година. Тази есен волейболистите първо събраха нацията с големите мечти и надежди, после ни разделиха на реалисти и патриоти, за да ни обединят отново на финала, когато заслужено си спечелихме място сред най-добрите четири тима на континента. Владо Николов, тази Лили Иванова на волейбола ни, беше много близо да ни класира на финал и мач за златото, но малко не му достигна. Което пък му даде шанс да отвори вратата пред младите – от една страна в националния отбор, от друга – в залата на Левски, където възроди правилната работа в детската школа.
Позитивни за най-малките бяха и новините около Кубрат Пулев – нямам предвид двете му лесни победи на професионалния ринг, а фактът, че заедно с брат си отвориха боксова академия и скоро може би оттам ще излезе новата заплаха за следващия Кличко. Като стана дума за силни момчета – Марко Косев влезе в историята, след като спечела своята пета световна титла по самбо, а покрай неговия успех се сформира „мега-федерацията“ Национална асоциация по бойни спортове. Обединяваща 12 различни дисциплини и близо 500 клуба, структурата ще следи интересите на бойците по-лесно, а за тях ще остане само да носят медали.
Григор Димитров изпрати най-лошата година в кариерата си, но многото загуби (в това число и на именитата половинка) ще го научат на урок, който треньорите не могат да дадат – в спорта много често просто не печелиш. Половин България, заклела Гришо в чуждопоклоничество, най-вероятно е доволна от спада в класирането му – колкото по-надолу е в ранглистата, толкова по-логично е на следващата Купа Дейвис да дойде да ни подсили. Дали това е правилното мислене е съвсем друга тема, но друго си е да наречеш някого родоотстъпник и да му гледаш снимките от плажа.
И като стана дума за плаж и почивка – точно там бяха (а и ще бъдат) редица доскоро ключови спортове. Добре че беше нулевата година за баскетбола, та играчи и треньори да си починат, а Константин Папазов да си намери призвание като уредник на покрит базар. Щангистите са на плажа от доста време, сега, с новите хванати с допинг тази година, даже ще си имат компания. Същото можем да кажем и за бокса, че за съжаление и за борбата. Но и там ще продължим с усмивка напред, дано идната година плажовете ни опустеят, за сметка на тези в Рио.
