В началото на тази вечер искам да се обърна към вашите деца.

Защото само за няколко месеца светът се оказва много по-различно място от представите на много от хората, които преживяха онзи вятър на промяната, след които младостта премина в очакване на по-добър живот. Това са нашите родители, но ние самите вече сме родители. И разговорите ни много си приличат, с една голяма разлика.

Навлизаме във времето на тотално и справедливо разочарование от политическите елити. В днешния свят това разочарование все по-рядко намира израз по площадите и барикадите. То е в социалните мрежи, в хилядите нови информационни канали.

То е в съзнанието на хората. Привидната тишина навън заблуждава елитите, които по правило неглижират и подценяват ефекта от своите действия. Затова и социологията се проваля по толкова грандиозен начин напоследък. 

Между властта и народа се отвори не дупка, а яма. И никой не знае колко дълбока е тя.

Днешните общества не могат да бъдат управлявани с начин на мислене отпреди трийсет или дори отпреди пет години. Вече всичко е прекалено видно. Нито една власт не може да скрие корумпираността си под погледа на стотици хиляди, милиони хора, които могат да изразяват мнението си публично и това обрича всеки опит за хитруване на провал.

Политически провал. Морален провал. Вече не можеш да се харесваш едновременно и на тези, които искат справедливост и на тези, заради които няма справедливост. Демокрацията е в криза. Арабската пролет остави разруха, но пролетта се задава и за Америка, и за Европа. Какво ли ще донесе тя?

Животът ни днес е прекалено забързан, за да се родят нови пророци. Не очаквайте нито достойни, нито особено добри хора да искат да са наши лидери. Все по-често ще избираме между злото и по-малкото зло. Ще гласуваме с отвращение, без да мислим, без да разсъждаваме, дори без да харесваме.

Никой няма да ни провокира да мислим. Ще ни провокират да се гневим. 

Идва времето на крайностите и шума. С първата вълна идват популисти, които просто ще крещят на глас неща, които всички знаем. Не се учудвайте, че в момента предимно милиардери и милионери веят знамето на социалната справедливост по света и у нас. Те стъпват върху главите на дискредитираните и корумпирани елити.

Но точно това е иронията – на думи тези хора са носители на някакъв тип нов социализъм, на дела те са извлекли максимума от всичко срещу, което твърдят, че се борят. Те ще ни хвърлят в полюси докато ненормалното става нормално и сами не намерим правилния път отново. Сигурен съм, че ще го намерим. Но колко време ще отнеме? Не знам.

Знам само, че леви и десни ще останат само краката на редиците, които ще маршируват към новия свят. Това е естествен процес. не можем да вървим срещу собствената си природа. Предстоят ни много промени. И дано крайният резултат да е по-скоро добър. Но докато разберем това, ще трябва да преминем през бурята, без да паднем от борда.

А вълните ще са големи.