Древна мъдрост гласи, че „не трябва да се присмиваш на човек, който прави крачка назад, защото може да се засилва“. В спорта такива крачки рядко се случват (не го разбирайте буквално, става дума за встрани от терена), тъй като повечето решения са резки, моментни, емоционални и... „продължаващи напред“. Тази седмица обаче станахме свидетели на точно обратната позиция – обоснована и продиктувана далеч не само от емоцията. Един от най-младите и перспективни български баскетболисти, Александър Везенков, реши да продължи кариерата си в Европа и да пропусне тазгодишния драфт – селекцията на нови играчи за Националната баскетболна асоциация.

Решението бе обявено в понеделник от агенцията, която представлява българския национал – Lotsos & Associates, и учуди доста от родните баскетболни спецове, които очакваха младото крило да попадне във втория кръг на драфта и да стане вторият българин с изява в най-силната и престижна клубна лига в света (Перо Антич и българският му паспорт не се броят). Така Везенков ще остане в Европа най-малко и през следващия сезон и това лято ще избира накъде да продължи кариерата си – дали в Арис, където започна професионалните си изяви през 2011, или другаде. Интерес към Александър не липсва, особено след силните му игри в последните сезони (дори в момента Везенков участва в битка за медал в Гърция и мач 4 от серията с ПАОК е в сряда), а клаузата за откупуването му е в размер на над 250 000 долара. За баскетболните стандарти цифрата е немалка, но пък е по джоба на всички потенциални бъдещи клубове на Саша – заговори се за сериозен интерес от Барселона и гръцкия хегемон Панатинайкос.

Защо решението на сина на баскетболната ни легенда Сашо Везенков да каже „не“ на големите пари, големите мачове и големия престиж в НБА е достойно за уважение и правилно? Първо и отговарящо на всичко, защото още му е рано и защото има какво още да вземе от европейския баскетбол.

Крилото е сред най-добрите в Арис, а гръцката лига е една от най-добрите в Европа, но все пак е направо от друга вселена в сравнение с американската лига на извънземните. В САЩ баскетболът е една от религиите, а НБА е пристан на най-добрите баскетболисти от всички спортни колежи в Америка и най-доказалите се звезди от останалия свят. Не е случаен фактът, че играчи с по един сезон в НБА (или дори без мачове в лигата, а само с подготвителни лагери и колежански първенства) стават недосегаеми звезди в европейските баскетболни шампионати. Везенков е в позицията да изкара още малко време в „Б групата на професионалния баскет“, както може да се определи Европа, и след това да погледне и стъпи с гордо вдигната глава в САЩ и редом до Стеф Къри и Леброн Джеймс.

Макар да е двукратен първенец в класацията за „Най-добър млад играч” в гръцкото първенство и топ-реализатор на Арис, българинът има и какво да подобри в играта си. Традиционно за всички потенциални участници в драфта на НБА се правят статистики с плюсове и минуси, които да помогнат на отборите в техния избор. За Везенков специалистите отвъд Океана се изказаха доста ласкаво (най-вече за стрелбата, пасовете и вариативността му), но има доста какво да се желае от физиката и бързината му, от реализирането на точки в подкошието, от защитата. Както и от играта срещу високи, мощни и напористи противници... каквито са всички в НБА. Макар да е висок 206 см и да тежи около 100 килограма Везенков няма как да разчита на физика в мачовете в Щатите. Трябва изключително много техника, рутина, бърз ум – всичко това се добива с опита в големите мачове. А подобни мачове има и в силните клубни първенства, и в Евролигата, където със сигурност ще участва, където и да отиде.

Най-важното – Везенков може да се включи в селекцията до навършването на своите 22 години, което означава, че един или два силни сезона в Европа (защо не и някоя друга титла), той ще направи още по-добро впечатление и може да бъде избран по-рано и да се впише по-добре в играта отвъд Океана. Което пък ще означава още по-голям прогрес в бъдеще и запомнящо се участие в НБА и с националния екип на България. Какво повече можем да искаме?