Да не загубиш също е победа. България не загуби мястото си в първа група на Световната лига по волейбол и за следващата година, макар момчетата да записаха болезнена поредица от поражения срещу всички по-сериозни съперници. В последния си мач в САЩ националите стигнаха трудно до победа над Австралия, но тя бе достатъчна, за да остане тимът ни измежду най-силните в света. И то със сравнително нов състав, почиващи звезди и въпреки мрачните прогнози за тотален крах. В същото време „вторият ни национален отбор“, съставен изцяло от млади момчета, си спечели вече дежурното четвърто място в Европейската лига.

Пред една шепа хора във Варна редица „новобранци“ за първи път усетиха напрежението от националния екип, големите очаквания и сериозните съперници. Младоците бяха близо и до финал, но дежурната прокоба „мач за трето място“ ни удари и във Варна. И всичко това бе крачка в някаква установена и планирана посока, която може би след известно време ще ни отведе където трябва.

За последната година волейболните звезди бяха (и най-вероятно ще останат) единственият отбор, с който сънародниците ни можеха гордо да се асоциират. На Европейското в София националите на България победиха Германия, Чехия и Холандия, взехме два гейма на шампиона Франция, малко преди това се справихме и със Сърбия. Въпреки всичките недомлъвки и котерийни войни във волейболната федерация, отчаяното (или отчайващо) положение в клубния волейбол и повтарящото се като мантра отсъствие на Матей Казийски, този отбор все още е на световно ниво. И остана там, където му е мястото.

Дали можеше да направим повече – сигурно. Трябва ли ни – единствено за самочувствие. Не че би ни било излишно – точно това трябва най-много на момчетата, малко повече вяра в себе си. Но нито щяхме да отидем в Рио, нито да спечелим кой знае какво. Може би с малко повече самочувствие не бъркаш няколко поредни флот-сервиза? Може би със самочувствие „захапваш“ САЩ от първия гейм? Най-вероятно отговорът е „да“. За момента, обаче, цифрите в Световната лига направо ни смазаха – 8 загуби, 1 победа и 2 точки, да не говорим за мачовете, не ни се получаваше да вземем геймове на „великите сили“. Така че, да си го кажем честно, няма как да гоним върхове, просто официализирахме положението ни – от корав съперник за всеки сред първите 4 вече сме си опашкар сред 12-те. Реализъм, подпечатан със загуби от Русия, САЩ, Сърбия и Иран.

Което може и да не е никак лошо, тъй като „голямата ни кошница“ никога не е вършела работа. Сега осъзнахме, че имаме перспективни млади играчи, които със сигурност имат нужда от практика и мачове, както и лидери като Цветан Соколов, които вече „напипват играта“ и ще са от огромно значение още след няколко месеца.

Дадохме си сметка, че имаме страшно много работа и сме доста далеч от върховете. Точно затова Пламен Константинов реши далновидно да погледне към „голямата картина“ – да заложи на млади играчи, да даде почивка на по-опитните, да изпробва варианти и възможности. Така реално започна нов подготвителен цикъл за отбора близо година преди останалите, които ще се доказват и на Олимпиадата. Добрата новина е, че все пак ще се подготвяме за Световна лига и Световно първенство като част от силните, а не като търсещ задължителна промоция лидер на „Б“ групата. През 2015 играхме този мач, а после само разширяването на групата ни върна в елита. Нов подобен шанс няма да има, така че нямаме право на грешки.

В този смисъл Пламен Константинов (поне на думи) получи и картбланш от ръководството на федерацията – „Този треньорски щаб ще изнася товара на плещите си поне до края на Световното през 2018“, каза вицепрезидентът на родната волейболна федерация Любо Ганев, с което сложи край на поредната порция слухове за скандали, рокади и уволнения.

Явно и Пламен, и ръководителите на родния волейбол виждат така пътя пред националния отбор. Няма ги гръмките слова за победи и успехи, като ключова се оценява подготовката за догодина. „Важното бе тази година да изпробваме колкото се може повече от младите състезатели ...за нас пътят, по който вървим, е правилният. Няма как да стане с магическа пръчка“, каза още Ганев след последния мач на националите в САЩ. Логично, поне в контекста на показаното в Сърбия, отвъд Окена и във Варна – ситуацията е такава, а програма максимум ще бъде обиграване и повече потенциал след година или две. След няколко месеца може отново да помислим за нещо повече, сега обаче трябва да приемем загубите за уроци и да се радваме на спечеленото чрез тях. А, и да се надяваме загубените стари битки да ни помогнат да спечелим някоя бъдеща война.