12 скромни странички, водещ материал за властта – така изглеждаше първият брой на най-тиражния турски вестник „Заман” в неделя. Ден първи в новото летоброене за южната ни съседка, която вече практически няма опозиционни медии. Няма, след като в редакцията влязоха тежковъоръжени полицаи, а съдът назначи синдик.

Не мина без протести, не мина без облаци сълзотворен газ, не мина без локви от кръв по улиците на Истанбул. Баталните сцени са нещо нормално за последните 3 години от режима на Ердоган, но случилото се носи много послания.

Все пак „Заман” беше медията, която застана преди години зад Реджеп Ердоган и партията му и ги легитимира като алтернатива на корумпираното политическо статукво от 90-те. По-късно обаче вестникът даде гласност на корупционните скандали с участието на високопоставени политици, даже директно атакуваше Първия.

Това е грях, за който не може само да те оставят без работа и да те хвърлят в затвора. Трябва първо да те унижат. 12 скромни странички, водещ материал за властта, нито редче за полицейския произвол...

У нас темата даже и по време на скучния дълъг празничен уикенд не можа да се превърне в топ новина. Не било съвсем ясно какво е станало. Ердоган се бил разправял с влиятелния духовник Гюлен. Един вид, не е патриотично да занимаваме аудиторията с Турция около 3 март...

А пък ставащото при комшиите е интересно. Не толкова заради това, че от сигурно петия опит Ердоган видя сметката на най-големия опозиционен вестник. И преди в Турция са арестували журналисти, ще арестуват и занапред.

По-важното е, че „Заман” не падна тихо. Хора излязоха по улиците и казаха „Това не е правилно!”. Малко бяха, ядоха много бой, но излязоха. И ще излизат пак.

Защо? Защото една власт без контрол се превръща в диктатура. Робство. Когато съдебната система и всички регулатори са в ръцете на една конкретна клика, остават само медиите. Единствено с тяхна помощ възмущението може да получи мегафон. И да стане така оглушително, че да плаши тези отгоре.

Да, ок, няма такова нещо като абсолютна обективност. Зад всяко критично мнение може да стои нечия „игра”. Но самото наличие на различни мнения е нещо, за което си струва да се бориш с всички сили. Защото даже и най-„правилната” линия има навика да греши и не е хубаво да оставаш само с нея. В Турция, където всички власти на моменти изглеждат слели се в една, това го знаят най-добре.

С какво ситуацията в България е по-различна? От брюкселските доклади и признанията на магистрати става напълно ясно, че съд, следствие и прокуратура са на един есемес разстояние от властта. Или от който плати. Същата е и работата с контролните органи по места. Затова и падат паметници на културата, а върху дюните никнат хотелски комплекси.

Ако има въобще пресечена далавера в България през последните 10-ина години, това е било най-вероятно защото е станал медиен скандал. Дали ще са обществени поръчки за партньорите на белот, или ще са назначения на роднинско-партиен принцип, винаги обратът е тръгвал от екрана или вестникарската хартия, за да стане накрая невъзможно сюжетът да се замете под килима.

И все по-рядко ще се случва. Хората с власт и пари инвестираха много, за да втълпят на зрители и читатели, че всяко подставено лице е медиен собственик. Че всеки пасквил е разследване (ШОК, БОМБА, сещате се). Че всички в медиите са един дол дренки. Мнозина повярваха.

Големите имена от т.нар гилдия май не възразиха. Едни – защото им бяха пълни устите с пари от гореспоменатите съмнителни (и фалиращи в последно време) проекти. Други – защото до последно смятаха, че тая тема им е под тъй високото ниво.

Така тихичко се препродадоха вестници, сайтове и телевизии. Около няколко се вдига шум и до момента – най-вече заради изключително некадърните атаки срещу бизнесите на собствениците им. И те ще клекнат. Ако не по Нова година, то по Великден.

Обаче това си минава между другото. Не видяхме случай цяла редакция да заплаши с напускане заради шефски заповеди да „удря” или да „пази”. Не видяхме и читатели и зрители да потърсят някому сметка заради грациозно обърната палачинка при смяната на партията във властта. Продължаваме напред.

И скоро тук всичко ще е като първия брой на превзетия турски „Заман”. На първа страница и като първа новина – винаги Първия, винаги в любимия му профил. За лошите работи – или добро, или нищо. Само това и абсолютно нищо друго.

И даже МВР няма да обявява обществена поръчка за доставка на сълзотворен газ.