Гостоприемство с работно време

Представете си, но наистина, че се събуждате утре сутрин и нямате нищо. Нищичко. Само с дрехите на гърба си трябва да тръгнете в неизвестна посока и с неизвестно бъдеще, за да търсите подслон. Сега си представете същото, но прибавете 2 деца и жена или мъж в зависимост от пола ви. Нищичко. Неизвестност. Няма утре. Не се знае какво ще се случи с вас и хората, които обичате. Това накратко е историята на няколко хиляди души от Сирия, Ирак, Афганистан и няколко африкански държави, които са стигнали до България. Тези хора в повечето случаи нямат нищо. Бомба е паднала в къщата от другата страна на улицата, застреляли са братовчедите им, въоръжени до зъби мъже са нахълтали на сватбата на съседката и са изклали всички. Всичко това се е случило съвсем скоро. Те са останали без нищо.

Град на призраци и разруха (ВИДЕО)

Гледките след победата над „Ислямска държава” в Кобане

Каналджийте и надеждата са ги довели до тук. Преминали са граници, вървели са километри, гладували са, изстрадали са идването си до страната, в която са смятали, че ще бъдат подслонени. Европейска държава, която е ратифицирала всички възможни документи за закрила на бежанците, създала е нужните закони, стратегии, програми и всякакви други нормативни хартийки, които обещават помощ на хората, бягащи, за да спасят живота си.

Да, обаче не. Идвайки тук, те попадат в кръговрата на говоренето и нищоправенето. Получават статут, който им дава всички права и задължения, като на гражданите на същата тази страна, но само на приказки. Реалността е друга. От лятото на миналата година България има приета стратегия за интеграция на бежанците в сила до 2020, но няма годишен план за изпълнението ѝ. Има предвидени едни 400 хиляди лева, които трябва да помогнат на стотици мъже, жени и деца да заживеят нормално в България. С тези пари те трябва да бъдат подпомогнати да намерят жилище, да учат, да работят, да получават здравни и социални грижи. Сумата, освен че е малка, няма как да започне да се харчи по предназначение, без да е разписано кой, какво, кога и за кого ще прави.

Снимка: БГНЕС

Не само това, но преди дни Сметната палата обяви резултатите от одита на Националната програма за интеграция на бежанците до 2013 година, който показа, че от нея не е имало никакъв ефект. За нея, освен всичко останало, не са предвидени достатъчно средства въпреки бежанската вълна. С прости думи казано, до момента България с възможностите които има, не е направила нищо, за да помогне реално на бежанците да започнат да се опитват да заживеят нормално, доколкото може на територията ѝ. Хората от Сирия, Ирак, Афганистан и няколко африкански републики все още не знаят български (защото не са получили възможност да го научат), нямат работа (защото никой не им е помогнал да намерят), не ходят на училище (защото в повечето случаи не ги искат там), не получават здравни грижи (защото то за нас няма ...), нямат достъп до социално подпомагане (виж предната причина).

Снимка: БГНЕС

В същото време пари за това са предвидени. Има назначена администрация, има върната на поста си администрация, има администрация, която реши да реши проблема с едно движение. Възстановеният на поста си председател на Държавната агенция за бежанците Никола Казаков (под чието ръководство агенцията така не се е справила с интеграцията, според доклада на Сметната палата) не само, че не показа, че планира действия за приобщаването на чуждите граждани, получили закрила в страната ни, но и реши да въведе вечерен час за тези, които живеят в центровете за настаняване на бежанци. Явно на принципа „Няма човек, няма проблем” ще се справим и с тази трудност, която е не само за нашата страна, но и за цяла Европа. Меко казано, нереално е да смятаме, че затваряйки бежанците под ключ в тъмната част на денонощието, те ще изчезнат.

Вечерен час за бежанците от понеделник

Възстановеният на директорския пост в ДАБ Никола Казаков връща практика от предишния си мандат

По светло тези хора ще продължават да обикалят по улиците на София, Харманли, село Баня и все така няма да знаят български, няма да има къде да отидат, няма да работят, няма да учат... Да, някои от тях ще отидат в другите европейски страни. Да, някои от тях смятат, че България е само спирка по пътя им към по-добър живот, но  други ще останат. По светло те ще са все така отделени от нас. Все така изолирани, все така неприети, все така неразбрани, все така отритнати. Не по своя вина. А по наша ли?

Всичко това се случва, когато светът е изправен пред най-голямата хуманитарна криза. Над 3 милиона мъже, жени и деца само от Сирия са напуснали домовете си и в момента са бежанци, човешки същества, търсещи закрила и помощ. Случва се в момент, в който страната ни очаква нова бежанска вълна от хора, търсещи спасение от смъртта. Случва се в държава, която се смята за гостоприемна.

Да, но само по светло.