Усетихме, че Бразилия не е познатото ни през годините футболно чудо още миналото лято, когато Холандия я елиминира от Световното в ЮАР с два гола от две атаки.

Сега дойде е срамът на Копата. Ялови, безидейни, самонадеяни кариоки, събрани в края на сезона за да се полигавят и да поразцъкат преди ваканцията. За първи път виждам бразилци, които не могат да спират топката и от които тя отскача на по 10 метра. Бразилци, които не контролират кълбото и не правят с него каквото си искат. Бразилци, които не творят на терена, не импровизират, а са вмъкнати в някакъв грозен „стандартизиран” калъп.

През годините много пъти сме гледали техни сънародници да залитат и дори да прекаляват със соловите акции и изпълнения, но поне го правеха с финес. И с кеф. А сега какво – едно голямо нищо. Днес те дори не се забавляват.

Капак на всичко бе отпадането след дузпи от Парагвай. Не коментираме първите две безлични ремита в групата. Не е чак такава трагедия и да бъдеш елиминиран - на кой ли не се е случвало. Но поне падни с вдигната глава, с битка и с чест. А каква стана тя в Ла Плата? Не стига, че два часа не намериха път към мрежата на "гуараните", а след това днешните „златисти” не можаха да се разпишат и от дузпите.

Нито един бразилец да не вкара от 11-те метра – е, това вече ни идва в повече. А все още има очевидци как Пеле бележеше някога от същата точка дори с пета... И когато виждаш как наследниците на някогашните магьосници днес не могат да реализират дори една дузпа, ти идва да извикаш: „Върнете ни футболна Бразилия, по дяволите! Това не е играта, по която лудваше цял свят.”

Преди време не съм си и помислял, че един ден – примерно 30-40 години по-късно – ще търсим Пеле, Жаирзиньо, Зико, Фалкао и Сократес в някоя от новите формации на Бразилия. Просто съм вярвал, че футболът се развива стремглаво и някогашните виртуози нямат място в съвремените отбори. Днес вече не съм убеден в това.