На пръв поглед случайни съвпадения подсказват поредица сходни, близки събития в двете най-големи и мощни спортни федерация на България. Волейбол и футбол са пред избори, а дългогодишното статукво е разклатено по един и същи начин в двете организации.
За мнозина това е чиста случайност, за останалите – добре премерени ходове. Както винаги обаче в България "странно повтарящите се случайности" са нищо друго освен умишлено търсени закономерности. Точно поради тази причина можем да разглеждаме предстоящите избори във волейбола като индикации за това, което се очаква на футболния конгрес. Казано накратко – гледай волейбола и се сещай за футбола.
И така – налице е силно недоволство към управите и на двете организации, макар то да е породено и организирано по коренно различен начин. Опозицията във волейбола е ясно дефинирана, но инициирана на практика от едно събитие, прераснало след това в недоволство от цялостната дейност на управата. Лидерът на искащите промяната Радостин Стойчев е подкрепен от поне дузина силни личности. Във футбола също имаме недоволство – при това в пъти по-мощно и шумно, но неговият стойностен изразител засега е само един – Христо Стоичков.
Властта недолюбва двете управи
Това, по което двете съпротиви си приличат е негласната подкрепа на силните политически личности. И във волейбола, и във футбола сегашните управи и особено президентите са силно недолюбвани от ръководните фактори в страната. И за да бъдем максимално прецизни – от Бойко Борисов.
Доста закостенелите като ръководители президенти Данчо Лазаров и Борислав Михайлов получиха жълти картони още в началото на премиерската кариера на бившия столичен кмет. Министър-председателят отказа да седи в една ложа, че дори и в един сектор с футболните босове. Случайно или не, той спазва този принцип и до днес. Освен това премиерът не пропуска да атакува с хапливите си реплики дивотиите в родния футбол при всеки удобен случай. Дори намесата му за тв правата, за Лотар Матуес и за стадионите идва като контрапункт на бездействието и неумението на БФС-управата.
Сходно е премиерското отношение и към Данчо Лазаров, индикирано много ясно с нескритата пристрастност към мисията на превърналия се от треньор в бунтар Радостин Стойчев. В тези отношения не веднъж се намеси и Свилен Нейков, но напъните на спортния министър да стимулира така чаканите промени чрез заплахата с лицензите срещнаха много мощни и подкрепени от чужбина реакции на БФВ и БФС.
Власт и топло място "до живот"
Точно по тази причина стратегията на Борисов еволюира и с времето той замени тактиката "напред с рогата" с "дипломация на кадифените ръкавици". Премиерът отлично разбра, че трудно ще се пребори с консервативните структури и особено с тоталитарните им покровители от международните спортни федерации. Освен това за всички е ясно, че промените няма как да се случат със сегашните президенти, които никога по никакъв повод няма сами да се оттеглят от властта. За това им спомага и закостенелият устав на световните структури, в които няма мандатен и възрастов лимит на управление. С други думи – всеки до живот...
За това днес правителствената реакция е по-префинена, деликатна и опряна на мощния имидж на силните личности Стойчев и Стоичков. Тя търси първо подмяна на президентите, която после да отвори път за цялостни промени. В консервативните спортни организации обаче битката с окопалите се ръководители–динозаври е почти винаги "кауза пердута".
Войната за двете най-мощни спортни организации у нас е на финалната права. И ставащото във волейбола тези дни със сигурност ще е нещо като DEMO за очакваното във футбола през януари.
