След всяка една дивотия в българския волейбол съм си мислил, че повече няма накъде. Оказва се обаче, че хората, занимаващи се с този спорт у нас, имат неподозирани заложби да правят глупост след глупост и всяка следваща все по-голяма. Какво ли не се е случвало през последните години с този спорт у нас? На какви ли не тъпотии сме ставали свидетели, но последните седмици надминаха и най-невероятните каламбури. Не е минал и месец, след като в Левски счупиха тъпомера с отказа си за излязат срещу ЦСКА в решителния трети мач от полуфиналните плейофи на женското ни първенство и ето ти ново чудо... И то какво?

При мъжете не искат да играят за шампионската титла!

Марек не щат и да чуят за залата на Пирин, от Разлог пък не искат да мърдат от убежището си от което волейфедерацията се опитва насила да ги извади. Много близо сме до уникалната ситуация за първи път България да има служебен шампион и то в спорта, в който единствено ни има на световната карта на колективните игри.

Години наред волейфедерацията угаждаше безскрупулно на клуба на своя ръководител Данчо Лазаров. Тогава най-потърпевш бе ЦСКА, но и от Марек Юнион Ивкони доста сърбаха попарата на „инженера”.

Тогава собственикът на клуба от Дупница Ивайло Константинов бе опозиционер №1 във волейбола ни и постоянно искаше оставката на Лазаров.

Хитрият апаратчик Лазаров обаче успя да прикотка Константинов и от първи опозиционер го направи свой вицепрезидент.

Нещо повече - май задкулисните сделки гласят транспортния шеф за наследник на настоящия президент след Олимпийски игри в Лондон. Дали е част от сделката или пък преподредени приоритети, но Лазаров спря да се интересува от вътрешното ни първенство и го остави изцяло в ръцете на така наречената Национална волейболна лига, задкулисно попечителствана от Константинов.

И понеже всичко ново е добре забравено старо, собственикът на Марек започна да прави всичко, което някога правеше Лазаров. Т.е да подрежда пъзела така, че клубният му тим да е в привилегирована позиция. Върхът на наглостта бе измисленото наказание, което сполетя лидера след редовния сезон Пирин Балканстрой. Марек загуби в Разлог първия мач от финалния плейоф за шампионската титла. Веднага след това в клуба от Дупница се сетиха, че залата на Пирин не става за волейбол, а публиката е агресивна и поискаха наказание с лишаване от домакинство за отбора на Мирослав Живков.

И ето ти Великденски подарък...наказание от два мача за Пирин! Не един, за да не изглежда работата нагласена само за финала, а за по-авторитетно два.

Че залата в Разлог не става, е ясно. Години наред гостуващите отбори са се оплаквали, но никой не бе подходил толкова нагло. Пирин тази година бе безапелационен домакин и едва ли щеше да пропусне да победи Марек в решителния двубой.

В Дупница салона обаче не е по-различен. Каквото е в Разлог, същото е и в хралупата на Марек. А дали някой е забравил как бившият шеф във Марек Георги Чолов дърпаше шалтера и тока спираше при всеки по-напечен  домакински мач на Марек в предишни години? Дали някой не видя кофите за вода и парцалите по терена преди мача с Пирин във вторник? Или агресивната публика и диджея с мегафон?

Но в залата на ЦСКА в София е същото, зала Сиконко пък е като физкултурен салон! Волейболните мачове у нас се играят при лоши условия. Но каквото е в Разлог, същото е и в Дупница. Да накажеш единия отбор в случая е пълно престъпление, защото 100% същото е и при другия.

Престъпно обаче е поведението на президента  на Разлог Костадин Калоянов. Той пък не спря да шантажира с изказвания за закриване на клуба заради наложеното наказание. Не е тайна, че фирмата-собственик на Пирин от дълго време изпитва финансови затруднения. Играчите от няколко месеца не са получавали заплати. По-честно е да си признаеш, че нямаш пари и да се бориш отколкото да спекулираш.

Че в Разлог са прави да протестират и да се бунтуват срещу наказанието си, е факт, но хубаво е все пак да спрат с ината си и да изиграят финалния мач. А пък после клубовете хубаво да си помислят кой и как искат да ги управляват и да спрат да пишат декларации, а да потърсят реална промяна.

Автор: Петър Бакърджиев