Николай Костов вече не е треньор на Левски. Интересно е дали той напусна по собствено желание или беше притиснат да го направи от ръководството на клуба. Няма как да знаем това със сигурност, но и в двата случая смяната на треньора преди двата най-важни мача за Левски през пролетния дял от първенството е до голяма степен необяснима.
Костов пое "сините" в края на есенния футболен сезон и от тогава записа 12 мача начело на отбора, в които спечели 10(!) и загуби само два – срещу Локомотив (Пловдив) за Купата на България и срещу Миньор за първенство. Именно поражението от пернишкия тим е основен довод за треньорската рокада, както на самия Костов, така и на изпълнителния директор Иво Тонев. Ако направим бърза справка ще видим, че рядко в нормалните държави в Европа и по света, наставник подава оставката си след едва втората грешка на неговия тим. Също толкова рядко ръководствата уволняват треньори само шест двубоя след зимната трансферна пауза, в която са привлечени футболисти, подходящи за схемата именно на вече уволнения наставник.
Още когато се разбра за партньорството между Левски и Външно Търговска Банка на Русия, всеки един от ръководителите на Левски, начело със собственика Тодор Батков, неколкократно обяви публично, че отборът има само една цел и това е титлата. Дори Николай Костов заяви, че тя не само ще бъде спечелена, но това ще стане с убедителна разлика с втория и с красива игра на терена. Дали "сините" ще станат шампиони все още не знаем, но определено красивата игра не се получи. Убедителните победи срещу Ботев (Враца), Монтана и Славия, бяха съмнителни относно мотивацията на противниковите играчи. Срещу Черно Море, Левски бе на косъм не само да завърши наравно, а дори и да загуби, но късметът покри играчите и те взеха трите точки. Загубата в Пловдив бе приета тежко, заради двата късни гола на домакините, но бе и напълно заслужена, защото Левски отново не игра убедително, като претендент за титлата и Купата.
Срещу Миньор "сините" не се представиха много по-различно от предишните си срещи, но всеки футболен привърженик знае, че без удари във вратата на противника, няма как да бъде вкаран гол. Това обаче се опитаха да направят играчите на Левски, които явно мислеха, че гостите от Перник ще се победят сами, според "държавната директива". Стана точно обратното и симпатичният тим на Миньор спечели първата си победа на ст. "Георги Аспарухов" от 1985 година насам.
Поражението бе сериозен удар по шампионските амбиции на "сините", предвид загубата на Лудогорец от Славия и победата на ЦСКА като гост на Локомотив (Пловдив). Въпреки това Левски изостава само на три точки от лидера и му предстоят може би двата най-важни мача, които могат тотално да сринат шансовете на "сините" за титлата – гостуване на Литекс в Ловеч и домакинство на Лудогорец в период от 4 дни. И напълно необяснимо точно сега Левски търси нов наставник, който трябва да спечели тези две срещи. Кой би се наел с такава почти самоубийствена задача? А какво ще стане, ако новият треньор загуби точки в тези мачове, което е изключително вероятно? И той ли ще си тръгне, подобрявайки рекордите за най-кратък престой в даден клуб?
Не трябва да забравяме, че това е втора треньорска смяна в "синия" клуб през настоящия сезон, след като през есента Георги Иванов бе заменен от Николай Костов. Според Иво Тонев това няма да навреди на отбора, но всеки привърженик на футбола знае, че в днешно време футболистите са претенциозни и не обичат да им се създават трудности, като приспособяване към начина на работа и тактиката на трима различни наставници за по-малко от 30 изиграни мача.
Със сигурност отбор като Левски, с амбиции за шампионската титла и нов пробив в Евротурнирите (по възможност в Шампионската лига), не би трябвало да изглежда така, както в момента. Десет кръга преди края на шампионата "сините" търсят нов треньор, който ще има различни изисквания от предишния. Може би ще заяви, че привлечените футболисти през зимата не му вършат работа, защото той има други виждания за схемата на игра? Това звучи като оправдание, но е нормално всеки сериозен и уважаващ себе си мениджър да бъде недоволен от това. Самите играчи също не показват особено голяма мотивация на терена. И когато обобщим всичко това, може да заявим, че Левски може би направи най-голямата си грешка в борбата за титлата, а именно приетата оставка на Николай Костов.
Като че ли бе по-добре той да остане до края на шампионата и да опита да свърши това, за което бе нает – да спечели шампионската титла. А ако не бе успял да го направи, тогава беше доста по-нормално и обяснимо да напусне клуба. Сега всички в ръководството твърдят, че Костов е страхотен треньор, интелигентен човек и голям професионалист. Къде тогава е логиката той вече да не е част от клуба?
Левски е изправен пред кулминационния момент в сезона си, който най-вероятно ще реши бъдещето на някои от играчите в клуба. Именно те трябва да заиграят като отбор с шампионски амбиции, желаещ повече от всичко златните медали в края на първенството. Защото дори Жозе Моуриньо и сър Алекс Фъргюсън не могат да изградят в един клуб това, което искат, за 10 мача и по-малко от два месеца.
Дали в крайна сметка Левски ще стане шампион, ще разберем скоро. За сега обаче решенията на ръководството са противоречиви и не вдъхват доверие на "сините" привърженици. А когато запалянковците не са доволни, значи нещо наистина не е наред. А май в Левски вече прекалено дълго време нещата са неясни. Време е "синит"” да бъдат шампиони, но за момента случващото се в клуба за пореден път вещае противоречиво бъдеще на един от двата най-големи отбора в България.
АВТОР: Никола Кацаров
