Ексцентрик, луд, черна овца или необходимо зло...отличен треньор с баскетболна топка вместо сърце...всички тези клишета са верни и могат да бъдат пришити само и единствено на Константин Папазов – веселия Тити вече 15 години властва в българския баскетбол в добро и зло. По няколко пъти заставаше начело на националните ни отбори и бе гонен, печелеше титли и купи на национално ниво с най-големите отбори у нас Лукойл Академик и Левски.
Дбулираше ги с трофей и като треньор на жени – преди години спечели злато с дамите на Академик Тест Пловдив. Член на треньорския съвет, негласен президент в сянка в момента – въпреки че истинския Георги Глушков е висок близо 210 см и сянката му е доста голяма – голяма, но недодстатъчна,за да прикрие безцеремонното влияние на Папазов в българския баскетбол – той назначава треньори и ги уволнява, сменя играчи, решава бъдещето на доста баскетболни хора и така е вече три петилетки...И всички го знаят ...ама абсолютно всички.
И всички са му сърбали попарата, защото Тити знае как да насади всеки на пачи яйца, но и всички услужливо му се усмихват и сервилничат, защото Тити има своята прекрасна страна и може би повече от всеки един друг баскетболен човек. Последната седмица обаче няма съмнение бе най-страстната в живота на Папазов.
Минал през дългия път от посредствен баскетболист, до крупие в казино, търговец на джаджи от далечния изток, баскетболен президент, актьор, певец, кандидат кмет, телевизионен водещ та до баскетболен треньор според мен с безспорни качества. В последните няколко дни Тити изглежда слаб – слаб така както никога не е бил.
Сам се постави в тази позиция в рамките на 3 дни – на 3 март вя синьото знаме след знаменателна баскетоблна победа в зала "Универсиада" в турнира за баскетболната купа, а на 6 март развя бялото знаме подавайки оставката си като треньор на националния отбор. И всичко това, заради нещо което Тити бе правил безрой пъти до сега в живота си – в програмата му нямаше нищо ново – обиди, жестове, ругатни, закани, някой друг шамар..., кое от това не се е случвало до сега.
Нима в същата тази зала "Универсиада" месеци по-рано след мач на женските отбори на Левски и Хаското Тити не наби баща пред очите на детето му ... тогава и в още много случаи имаше ехидни усмивки и неловко мълчание – ама от всякаде и най-вече от ръководството на бескетболната федерация.
Същата тази федерация която Тити е превърнал в своя собствена и върти на мълкия си пръст всички нейни членове – начело с президента ГеоргиГлушков – същата тази федерация, която се изложи максимално в четвъртък следобед опитвайки се да изгони Папазов от поста национален селекционер и не успявайки дори за събере кворум за заседанито на най-висшия си работен орган УС.
Само 7 от 15 дойдоха да изгонят Папазов. Тити направи голяма глупост и каквото и наказание административно да получи ще бъде по-малко от собствената му гузна съвест – гузна съвест каквато Папазов тази седмица прояви в един от много редките подобни случай в живото си. Едно е ясно – Тити ще продължи да бъде фактор в нашия баскетбол защото има огромно сърце, има качества и голяма уста, която все някога ще разбере, че е хубаво от време на време да позатвори – останалите в този спорт у нас обаче са много далеч от нивото дори и Тити да го няма да върнат този спорт поне временно на неговия позабравен блясък.
