Световното по волейбол - целта е да загубиш

В истински маскарад се превърна Световното първенство по волейбол в Италия. Очаквания с огромен интерес цели 4 години най-висш форум на този спорт доби уродливата форма на пълна гротеска, заради идиотската си формула на провеждане.

Жалко за един от най-популярните спортове на планетата, който след първенството на Апенините за дълго време ще загуби от своето достойнство. Няма друга надпревара в която основната цел е да загубиш. Убита бе основната идея на спорта, а имено победата.

И това е така не само, заради смешната среща между България и Бразилия, а и заради победите на Канада над Сърбия и Испания над Русия в предните дни и заради куп други мачове, в които щабовете на отборите по – често изчисляваха с колко и как да загубят, за да се уредят с по-лесен съперник. И никой не може да вини бразилците за начина, по който играха срещу нас. От позицията си на Световен шампион те направиха ярка демонстрация срещу ръководството на световния волейбол.

Каквото и да стане от тук нататък горчивия вкус от предизвестените мачове неминуемо ще остане. Ще остане и у нас независимо, че в голяма степен българският отбор бе облагодетелстван от безумния регламент. Няма друго голямо първенство на което да си все още в играта след две поредни загуби в предварителната група. Така както се случи на тима ни след пораженията от Франция и Чехия.

На всеки друг форум тимът ни вече щеше да се е прибрал у дома. В същото време обаче няма друга надпревара от такъв ранг в която след като си победил последователно европейския и световния шампион да си толкова далеч от медалите, колкото си бил преди началото на състезанието.

Волейболистите ни победиха последователно Полша и Бразилия, но ползата не е особено голяма. Всъщност нека гротеската с Бразилия все пак не ни оставя без спомени от фантастичния двубой,който тимът ни изигра срещу "дружина полска".

Победихме поляците за първи път от 3 години насам в официален мач и го направихме след невероятна игра. Всъщност това е единственият мач досега от петте изиграни от тима ни, който си струва да помним и който единствен ни дава оптимизъм.

Оптимизъм, че имаме добър отбор, а не само извънземния Казийски и още двама от световна класа в лицето на Салпаров и Владимир Николов. Тримата са безценни за нас, но само с тях няма да стане. А ужасните мачове тепърва предстоят. В следващите дни са срещите с Куба и Испания. Ако искаме да продължим към финалите в Рим трябва да победим и двата тима. След това обаче идва още по-трудното. Русия и Сърбия. Но това е истинското Световно.

Това тук до сега бе някакво недоразумение.