15 медицински специалисти извършиха 12-часова операция в Клиниката по съдова хирургия на УМБАЛ-Бургас, за да възстановят увредена от тумор долна челюст чрез сложна трансплантация. Увредената част бе заменена с кост и хранещите я съдове от таза.
Подобни интервенции са техническо предизвикателство и макар да са рутинни в Европа и света, в страната все още са рядкост. До този момент такава операция не е извършвана в региона, посочват от болницата.
Радка Чакърова е насочена за преглед при лицево-челюстния хирург д-р Ивайло Радев, след като в началото на годината чувства болки и подуване в дясната половина на долната челюст. По време на прегледа и от рентгеновите изследвания става ясно, че челюстта е засегната от туморен процес.
"Взет бе материал за тъканно изследване, който доказа, че туморът е доброкачествен, но е разрушил челюстта дотам, че има риск от спонтанното ѝ счупване" обясни д-р Радев.
„Казаха, че става като черупка на яйце, може да се строши и ако не се вземат мерки, майка ми няма да може да се храни и лицето ще се изкриви", разказа дъщерята на пациентката.
Степента на засягане на челюстта не позволява никакво дентално лечение. Затова д-р Радев предлага лечебен план, който включва премахване на засегнатата част и едновременното ѝ заместване с кост от таза, заедно с част от меките тъкани и хранещите я съдове. Медицинското наименование на процедурата е „Хемимандибулектомия с васкуларизирана илиачна присадка“.
Тазовата кост, наред с малкия пищял, е предпочитаното донорно място за реконструиране на долната челюст. Благодарение на естествената ѝ извивка, лекарите успяват максимално точно да пресъздадат ъгъла на долната челюст и половината от тялото ѝ – до района на брадичката.
Живата кост, захранена от кръвоносни съдове, предотвратява бъдещо стопяване на присадената костна тъкан и позволява на по-късен етап върху новата челюст да се проведе протетично лечение – чрез зъбни импланти, снемаеми протези и др., което да възстанови движението на челюстта и нормалната дъвкателна функция.
Лекарите обясняват, че операцията е била по-сложна от присаждане на бъбрек. Освен костта, е трябвало да се вземат и захранващите я съдове, да се зашият към съдовете на шията, което да подсигури кръвоснабдяването и присадката да остане жива и да зарасне.
Две седмици след операцията Радка вече говори нормално, преглъща и се храни без затруднения през устата.
„Благодарна съм на всички лекари, които ме спасиха“, споделя тя.
Изберете bTV Новините като ваш любим източник в Google




















