След серия от неадекватни решения, собствениците на ЦСКА направиха това, което отдавна се очакваше от тях. Връщането на Стойчо Младенов.
Очакваше се най-вече от привържениците. В тяхното съзнание треньорът е основен фактор за спечелване на последните две титли за клуба и всичко останало няма значение. Дори и грешките му.
След 2008 г. името на Младенов постоянно бе споменавано при промени в клуба. Кой, какво и колко е предлагал на треньора да се върне остава тайна. Факт, е че не се съгласи. Може би заради някои неизпълними условия, като заплащане, пълната власт в клуба и прословутите за Младенов мащабни и скъпи селекции. Обещания с които ръководството подмами и Любослав Пенев, но в крайна сметка му заби нож в гърба. Историята, която се повтори и с Милен Радуканов.
В сегашната ситуация много трудно може да се защити еднозначно позицията, дали ЦСКА има нужда от Младенов, или треньорът има нужда от ЦСКА.
Дали след престоя му в Египет, Младенов отхвърляше предложения за да изчака удобния момент да се завърне, или изчакваше съдебно решение за компенсация от "ЕНППИ" Кайро. Дали в плановете му се вписва това да работи при заварено положение или ще търси извинение в нестабилната обстановка минирана от ръководни грешки. Дали идва с амбиции да изгради с тези футболисти отбор или ще гони краткосрочни цели.
Със сигурност сега ги няма душманите му Стефан Орманджиев и Емил Костадинов, но ситуацията остава непроменена. Все ще си намери някой, който да му е враг в работата. Вмешателство е повече от очаквано.
Любослав Пенев страдаше от пряката намеса на собствениците. Те пък от влиянието на публиката. Радуканов започна да брои змиите в Борисовата градина още след победата над Левски миналия сезон. Ръководството го изтъргува за сметка на "омразния" Симонович. Драголюб усети ласките от "Титан" и си помисли, че може да изпъди и Димитър Пенев. Двамата изпаднаха в патова ситуация в Бургас и медийните съветници на собствениците и тези на Младенов усетиха, че моментът е узрял за връщане на треньора. Те смятат хода за печеливш.
През годините Стойчо си извоюва място в сърцата на изтерзаната публика. С крайно поведение, той се превърна в един от тях. Резултатите също го съпътстваха. С извън професионални методи, приближени медии му изградиха героична броня и всичко сякаш бе перфектно. Целта оправдаваше всякакви средствата. След 1 година начело на тима, надеждите се изпариха през септември 2003 г.
Групата на "Бадемите" го предаде. Торпедо (М) го нокаутира, а Ботев (Пд) го детронира. През 2008 г. пък червеният "Мъченик" бе пометен от Александър Томов и Емил Костадинов с отнетия лиценз след една паметна титла. Отчаянието надделя пред обещанията му да води отбора дори и във "В" група.
И кой, ако не Димитър Пенев за пореден път пое тежестта на червеното унижение. Така както и сега. Всъщност критиците са снизходителни към Младенов като треньор. Може би това е натежало и при избора да оглави ЦСКА. Може би пък да е новия параван пред надигащия се ураган над "Титан", който за сметка на онзи от "Томовата пролет" да се окаже фатален.
Как би Ви прозвучало: "Пената и Стойчо, погребаха ЦСКА"????.........
ТОДОР КИРКОВ
