Родният баскетболен шампион Лукойл Академик пропусна възможността да играе в групите на най-авторитетния европейски клубен турнир – Евролигата. Всъщност "пропусна" не е правилната дума, защото формата на квалификациите бе направен изцяло в полза на по-силните отбори като италианския Канту, който надигра Лукойл с 87:79 точки.
Определянето на четвъртфиналните мачове в мини-турнира бе направено по начин, който поне според мен показва, че организаторите на надпреварата нямат особено голямо желание в нея да играят тимове като нашия шампион.
Силните бяха противопоставени срещу слабите, които от своя страна трябваше да изиграят три мача на свръхвисоко ниво, за да си осигурят заветното място в груповата фаза. Така съдбата на Лукойл Академик донякъде бе предрешена още преди два месеца, когато именно този формат осигури възможно най-тежкия жребий срещу домакините на турнира от Палаканестро Канту.
Изказването на Тодор Стойков преди заминаването за Италия, че си е взел дрехи за една седмица, беше забавно и оптимистично. Според мен обаче дори капитанът на "студентите" бе наясно с факта, че само чудо може да осигури на отбора повече от един мач в осем хилядната зала Пала Дезио.
Чуждестранните играчи, които бяха привлечени преди началото на сезона са на доста по-добро ниво от тези, които акостираха в тима в предишните няколко години. Класата на тези баскетболисти си пролича още на четиристранния турнир в София, когато Лукойл измъчи Барселона, макар каталунците да не бяха в най-доброто си състояние. Качествата им се видяха и в срещата с Канту, но само те не бяха достатъчни срещу италианския тим, който преди по-малко от седмица спечели суперкупата на страната след успех срещу шампиона Монтепаски.
Е, не звучи ли някак нереално шампионът на България да победи може би най-добрия италиански отбор в момента?
Веднага след загубата на Лукойл се появиха очакваните мнения за "българските туристи в Италия", "провал" и още много подобни. Не че съм изненадан от това, но е някак несериозно да говорим за провали и издънки след изброените по-горе факти. Подобни мнения и коментари са по-скоро породени от злоба и завист. Още едно нещо, нормално за родната действителност.
Какво не стигна на Лукойл? На първо място увереност. В средата на третата част отборът на Марин Докузовски имаше шест точки преднина, но тя бе пропиляна изключително бързо. Точно както в първите участия на Лукойл във вече бившия турнир за Купа Улеб преди 5-6 години. Тогава "студентите" често играеха добре срещу много по-силни противници и губеха в заключителните минути на мачовете.
На второ място нека поставим обиграността на отбора или казано по американски "team chemistry". Да, това го има и в баскетбола. Все пак играта с оранжевата топка също е отборен спорт, в който е от голямо значение дали играчите са запознати с качествата на своите съотборници. И това също липсваше на Лукойл. Убеден съм, че ако след една година отборът отново играе в квалификационната фаза на Евролигата и бъде в същия състав, дори съперник като Канту може да бъде отстранен. И на трето място, разбира се, Лукойл не успя, защото нямаше късмет. Много късмет!
Сега пред отбора се появява едно не по-малко предизвикателство като турнира Еврокъп. "Студентите" имат по-добър състав от миналия сезон, когато отпаднаха в груповата фаза, и смея да твърдя шансовете за участие в директните елиминации на надпреварата са доста големи.
Родното първенство не би трябвало да е предизвикателство, където дори амбициозният Константин Папазов и неговият Левски трудно ще успеят да отмъкнат златните медали, които в последните 10 сезона неизменно отиват при Лукойл. Въпреки че за доброто на родния баскетбол е нужен поне още един силен отбор, който също да опита участие в по-значимите европейски турнири.
Лукойл загуби от Канту, но видя че с повече работа, постоянство и надграждане съвсем скоро България може да има представител в групите на Евролигата! Важното е, че Марин Докузовски и неговият Отбор опитаха. Защото само страхливите не го правят, а ако искаш да си някой в големия спорт страхът не е добър съветник!
АВТОР: Никола Кацаров
