Вече са ясни осемте най-добри отбора в Шампионската лига този сезон. Може би това не е повод за някакви кардинални изводи и тенденции, но не може да не направим опит поне да пуснем една "търсачка" в това отношение.
Имаме три испански отбора на четвъртфинал. Това означава, че е крайно време да сложим край на споровете кое е най-силното първенство в света. Отговорът е ясен – ИСПАНСКОТО!
Испания е световен и европейски шампион. Барселона и Реал (Мадрид) отдавна са футболни колоси, а Малага се превърна в най-добре представилият се дебютант в Шампионската лига за всички времена след Виляреал. Това постижение е факт на фона на тежките финансови проблеми, които възникнаха, след като поредният "петролен" шейх от арабския свят се отказа да инвестира повече в клуба.
Там вероятно предстои разпродажба на играчи. Но в това отношение Малага има какво да предложи. Само талантливият Иско може да позакърпи бюджета на отбора с трансферната си цена. Точно в тази насока може да се търси и обяснението за силата на испанските тимове.
Във всички отбори има футболисти, които знаят какво да правят с топката. Научени са на това от най-ранна възраст в школите. Затова дори да се разпаднат някои тимове в Испания поради липсата на финансова стабилност, испанските играчи ще си намерят отбори из Европа. И сигурно ще си осигурят бързо и титулярните места в тях.
Точно на основата на неизчерпаемия си игрови потенциал и технически арсенал на своите футболисти, испанците продължават да доминират в световния футбол. В това отношение в последните шест-седем години немската футболна школа донякъде се опитва да копира испанската. Затова сега отново на четвъртфинал след 11-годишно прекъсване имаме два немски състава.
Байерн отдавна е колос и като може би най-стабилният във финансово отношение клуб в света може да си позволи всякакви трансфери. В състава обаче има поне петима титуляри, които са продукт на собствената школа. Присъствието в голямата осмица на Борусия (Дортмунд) е факт, който впечатлява. В отбора има млади и безкрайно талантливи футболисти като Ройс, Гьотце и Гюндоган.
Първите двама са продукти на собствената школа и това е част от обяснението за успехите на този тим. И то след провала през миналия сезон в Шампионската лига и след като само преди 7-8 години клубът беше пред фалит.
Чудесата обаче трябва да имат граници и този сезон Борусия отдавна няма никакви шансове да защити титлите си в Германия. Затова шефовете предвиждат да инвестират около 50 милиона евро за нови играчи. Това са горе-долу парите, които отборът заработи досега с представянето си в Шампионската лига.
Сензацията тази година е липсата на английски тимове на четвъртфинал. Това не се беше случвало от 17 години. На Острова все още се инвестират най-много пари в отборите. Най-вече от телевизионни права и от кесиите на петролните шейхове. Дори Платини да наложи принципите на финасовия феърплей, английските отбори още дълго ще могат да правят най-примамливи оферти за играчи от чужбина и да подсилват своите отбори.
Нищо чудно още следващия сезон да видим доста голямо движение в тази насока и догодина тази издънка на английските отбори в Шампионската лига да не се повтори. Ясно е обаче едно. Английското първенство вече не е най-доброто, най-силното и въобще НАЙ, НАЙ, както си мислят маса закоравели фенове. Покупките на скъпи наемници са необходим признак за изграждането на силен тим. Основата обаче трябва да е в твоята школа. А английските клубове изглежда имат проблеми в това отношение.
Именно Барселона - отборът, който вече години наред задава насоките за развитие на клубния футбол, доказва, че трайните успехи са заложени в методиката, по която се работи с младите таланти.
Останалите три отбора в голямата осмица на Шампионската лига показват още някои факти. Ювентус е най-доброто, с което разполага Италия в момента. Футболът там няма да загине, макар италианците да полагат доста усилия в това отношение. Купища уговорени мачове, арестувани футболисти и функционери, разбити стадиони, които не са модернизирани от 1990 година, озверели тълпи крайно радикални фенове.
Грандовете Милан и Интер закъсаха с финансите и трябва да разпродават звезди. В Италия обаче има достатъчно младежи, които са добре научени да играят тази игра. Нищо чудно сега даже да им се дадат повече шансове за изява и италианските отбори да изплуват в следващите години и да регистрират повече успехи.
Пари Сен Жермен се ползва по доста добър начин от сериозните възможности на чуждестранни инвеститори, влагащи парите си в клуб без особени традиции, който е локализиран в сърцето на френската столица. Там бяха събрани неколцина скъпи наемници, които знаят как се играе тази игра. Ще видим докога и докъде ще доведе този модел, в който фасадата в момента е накичена с рекламни плакати на Дейвид Бекъм, сниман по луксозно бельо.
Какви деца обаче ритат топка зад нея, не се знае. А ако чуждите инвестиции се пренасочат, отборът лесно може да изчезне пак от списъка на осемте най-добри.
Последният в осмицата е Галатасарай. И не може да се каже, че това е случайно. Инвестициите в турския футбол са сериозни. Отдавна. Турската икономика работи на пълни обороти. Таланти в школите колкото искаш. Една част от тях идват от Германия. Поразяващият шут на Хамит Алтънтоп във вратата на отбора от родния му град ярко показва това.
Инвестициите в играчи като Дрогба и Снайдер са знакови и показват, че в тази насока ще се правят и други стъпки. А за феновете на този тим, които са готови с голи ръце тунел да прокопаят, за да могат да гледат своите любимци, какво да говорим. Това също е потенциал, който дава импулс и надежди за нови успехи.
Такава е тя - снимчицата на осемте най-добри в Шампионската лига сега.
АВТОР: ГЕОРГИ ПОПВАСИЛЕВ
